В осем сутринта той вече паркираше пред магазина за спортни стоки „Грийн Топ“, намиращ се по магистрала I, на около 20 минути път от Ричмънд. Нямаше друго място, което Буба да посещава с по-голямо желание. В мига, когато прекрачи прага на магазина, бе приветстван от хиляди въдици и всевъзможни рибарски принадлежности. Пулсът му се ускори. Зави надясно, видя стотици пушки, карабини, пистолети и револвери и лицето му пламна от вълнение. Чувстваше възбуда, каквато Хани никога не бе събуждала в него.
— Здрасти, как е? — ентусиазирано го приветства Фиг Уиник, помощник-управителят.
Според законите на Вирджиния всеки гражданин на щата имаше право да си купува по едно ръчно оръжие на всеки трийсет дни, но не по-често. Това бе поводът да бъде основан неформалният клуб „Оръжие на месеца“ — малка, но сплотена група от сто осемдесет и деветима мъже и шейсет и две жени, които си изпращаха един на друг напомнящи картички, щом изминеха трийсетте дни. Днес бе 2 април.
— Ако бях дошъл преди два дни, можех да си купя един пистолет тогава и един днес — обърка правилото, както обикновено. Буба.
— Пак се размечта — каза му Уиник търпеливо. — Не става така, Буба.
— Значи казваш, че не мога да си купувам пистолет веднъж месечно — не пожела да повярва на думите му Буба.
— Не приемай нещата буквално. Можеш да си купуваш в началото на всеки месец, ако идваш на една и съща дата.
— Чу ли, някой открадна всичките ми оръжия — смени темата Буба.
— Чух, че клиентите го коментираха — погледна го съчувствено Уиник.
— Сега ми е останала само анакондата и ми трябва нещо, което да мога да пренасям, без да се набива на очи.
— Имам точно каквото ти трябва.
Уиник отвори внимателно една кутия и нежно повдигна пистолет Браунинг 40 „Смит и Уесън“ с повишена огнева мощ. Той подаде красавеца на Буба.
— О, боже! — възкликна Буба и погали сребристия хромиран пистолет. — О, о, о!
— Отлята полиамидна дръжка с извивка за палеца — каза Уиник. — Тежи деветстотин грама, пълнител четири и три четвърти. Страхотно пасва в ръката, а?
— Супер! Красота.
Буба издърпа предпазителя и го отпусна. Не можеше да си представи по-хубав звук от този.
— Нископрофилен преден мерник, заден мерник с настройка — продължи Уест. — Напълно безопасен, пълнител с десет патрона.
— Внос от Белгия. — Буба не можеше да бъде заблуден. — Истински.
— Продаваме само първокласна стока.
— Има ли го в матово синьо? — попита Буба. — Така няма да се набива на очи.
— Съжалявам — извини се Уиник. — Ако беше дошъл вчера, имаше. Бяха ни останали около единайсет.
— Е, тогава ще взема този — реши Буба.
Пати Пасман също си мислеше за следващия ден. Не бе пропускала Парада на цветята от дванайсет години и нямаше намерение да пропусне и този. Въпреки че Роуд несправедливо я бе обвинил в много неща, единственото обвинение, което бе останало, бе нападение над полицай. Пасман се надяваше, че Уили Лъки Лавинг, който имаше бюро за освобождаване под гаранция, щеше най-после да се появи и да я измъкне оттук.
Арестът бе само място за задържане и всички си стояха със собствените дрехи, прибираха им само коланите, за да ги затруднят, ако решат да се самоубиват. Пасман се чувстваше мръсна, чорапогащникът й бе толкова накъсан, че нямаше избор и го свали пред съкилийничката си, Тинки Мийни, шофьорка на камион, която бе арестувана за участие в сбиване на паркинга пред ресторант „Пауър Клийн Грил“ на улица „Хъл“. Пасман не знаеше подробности, но със сигурност Тинки Мийни не бе жена, която би поканила на гости.
— Защо Лъки не побърза? — повтори Пасман, седнала на тясното стоманено легло.
Повтаряше го, за да е сигурна, че Тинки няма да си помисли, че харесва компанията й и не бърза да си тръгне. Мийни бе огромна жена. От тези, които казваха за себе си, че не са дебели, а с едър кокал. Това си бяха чисти глупости.
Бедрата й бяха по-големи от най-големите калъпи шунка, които Пасман някога бе виждала, и щом Мийни тръгнеше да се разхожда из килията, дънките й шумоляха от търкането на бутовете й. Ръцете й бяха дебели, с тлъсти пръсти и огромни кокалчета, насинени и охлузени от юмручния бой, който я бе довел до килията. Мийни нямаше врат. Когато седнеше на края на леглото си и се втренчеше в Пасман, гърдите й провиснаха над колана. Между подгъва на дънките и черно-червените й каубойски ботуши се виждаше ивица от бледите й, небръснати крака.