Ако предварителното изслушване трябваше да започне в девет, то щеше да започне в девет и наистина точно в този час по интеркома съобщиха:
— Уийд Гардънър да се яви в съдебна зала номер две, моля.
Съдия Маги Дейвис вече бе заела мястото си, страховита и внушителна в черната си тога. Беше доста млада за съдия и когато назначението й бе одобрено, тя с плам се бе заела да направи някои промени. И докато защитаваше правото на малолетните на защита от публичност, по отношение на закоравелите престъпници и рецидивистите тя проявяваше пълна безпощадност и разрешаваше свободен достъп до заседанията.
— Добро утро, полицай Бразил — поздрави съдия Дейвис, когато Бразил се настани на първия ред, а съдебният чиновник й подаде папката с досието на Уийд.
— Добро утро, Ваша чест — поздрави я Бразил.
Един заместник-шериф придружи Уийд в залата и го отведе пред съдията. Там Уийд изглеждаше още по-дребен в големия син анцуг и черните маратонки — униформата, която му бяха дали от Дома за задържане на малолетни. Независимо от обстоятелствата, Уийд стоеше с изправена глава. Не изглеждаше потиснат или засрамен и всъщност с нетърпение очакваше това изслушване, за разлика от прокурора по делото Джей Майкъл, служебната адвокатка Сю Чедър и мисис Гардънър, която в момента стоеше до вратата и обясняваше на разсилния коя е.
— … да, да, син ми е — чу я Бразил да казва.
— Мисис Гардънър? — обърна се към нея съдия Дейвис.
— Да — прошепна мисис Гардънър.
Майката на Уийд бе облечена в идеално изгладена синя рокля, носеше обувки в същия цвят, но лицето й смущаваше тази спретната фасада. Очите й бяха подпухнали и изморени, сякаш бе плакала цяла нощ. Ръцете й трепереха. Когато Бразил най-накрая я бе открил по телефона, за да й каже за Уийд, тя бе избухнала в плач, упреквайки се, че се е провалила като майка. Беше казала на Бразил, че бе престанала да чувства и да обръща внимание на всичко след смъртта на Туистър.
— Можете да се приближите — каза й любезно съдия Дейвис.
Мисис Гардънър прекоси съдебната зала и тихо седна в единия край на първия ред, възможно най-далеч от Бразил. Уийд не се извърна.
— Очакваме ли други членове на семейството? — попита съдията мисис Гардънър.
— Не, госпожо — едва промълви тя.
— Добре — обърна се съдия Дейвис към Уийд. — Ще ти кажа правата ти.
— Слушам — каза той.
— Имаш право на адвокат, на публично изслушване, на предпазване от самодискриминация, на кръстосан разпит на свидетелите, на представяне на доказателства и право на обжалване на решението на този съд.
— Благодаря — каза Уийд.
— Разбираш ли ги?
— Не.
— Това означава, че имаш право на адвокат и че не е необходимо да казваш нищо тази сутрин, което да те инкриминира. Другите права ще имат значение, ако се стигне до процес. Сега вече ясно ли ти е?
— Какво значи инкриниминира?
— Например да кажеш нещо, което може да бъде използвано срещу теб.
— А как ще разбера, че е такова? — попита Уийд.
— Ще те спра, ако започнеш да го казваш, съгласен ли си?
— Ами ако не успеете да ме спрете навреме?
— Ще успея, не се притеснявай.
— Обещавате ли?
— Да — увери го съдия Дейвис. — Сега — тя отново погледна Уийд — целта на това изслушване е да се определи дали трябва да те оставим под арест до датата на процеса, или да те пуснем.
— Искам да остана под арест — каза Уийд.
— Ще обсъдим това в хода на изслушването — каза съдията.
Тя погледна искането за разрешение за арест, което Бразил бе подписал.
— Уийд, обвинен си по член 18.2-125: непозволено влизане през нощта в гробище; по член 18.2-127: нанасяне щети на църкви, църковна собственост, гробища и т.н.; и по член 182.2-138.1: съзнателно и злонамерено унищожаване или повреждане на обществена или частна собственост. — Наведе се напред: — Разбираш ли сериозността на тези обвинения?
— Знам само какво съм направил и какво не — каза Уийд.
— Смяташ ли, че си виновен или невинен.
— Зависи какво ще стане, ако кажа едното или другото — каза Уийд.
— Уийд, не става така.
— Просто искам да обясня.