— Тогава кажи, че не се признаваш за виновен и ще можеш да се изкажеш на процеса — посъветва го тя.
— Кога ще е това?
— Ще трябва да насрочим дата.
— Не може ли да стане утре?
— Най-рано след двайсет и един дни.
Уийд изглеждаше съкрушен.
— Но в събота е Парадът на цветята — изрече той. — Не може ли да обясня всичко сега, за да мога да участвам в парада с училищния оркестър и да свиря на чинелите?
На съдия Дейвис този малолетен й се струваше малко по-интересен от другите, които обичайно виждаше в залата. Прокурорът бе напълно озадачен. Служебната защитничка Чедър също гледаше недоумяващо.
— Ако искаш да ти се даде думата, кажи, че не се признаваш за виновен. — Съдията се опита да го подтикне да реши по-бързо.
— Само в случай че мога да отида на парада. — Уийд си знаеше своето.
— Ако не твърдиш, че си невинен, значи се признаваш за виновен. Разбираш ли какво означава да се признаеш за виновен? — попита го съдия Дейвис с учудващо търпение.
— Значи, че аз съм го направил.
— Значи, че ще трябва да те осъдя, Уийд. Може би ще бъде условна присъда, може би не. Може да загубиш свободата си и да се върнеш пак в Дома за задържане. С други думи, ако стане така, няма никакъв шанс да участваш в парада.
— Сигурна ли сте? — попита Уийд.
— Напълно.
— Не се признавам за виновен — заключи той. — Даже и да съм.
Съдия Дейвис погледна мисис Гардънър.
— Имате ли адвокат?
— Не, госпожо.
— Можете ли да си позволите да наемете адвокат?
— Колко ще струва?
— Може да се окаже доста скъпо — каза съдията.
— Не искам адвокат — обади се Уийд.
— Не говоря с теб — предупреди го съдията.
— Недей да наемаш адвокат, мамо!
— Уийд! — смъмри го съдията.
— Сам ще се защитавам — не спираше Уийд.
— Не, няма — категорично заяви съдия Дейвис.
Тя определи Сю Чедър за служебен адвокат на Уийд. Чедър се премести до него и му се усмихна. Беше много силно гримирана, спиралата на миглите й беше нанесена на толкова дебел слой, че на Уийд му заприлича за прясно поставен асфалт. Върху дългите й, лакирани с червен лак нокти имаше малки златни звездички. Уийд не се впечатли.
— Не я искам — обади се пак той. — Не се нуждая от някой друг да говори вместо мен.
— Вече съм решила, че се нуждаеш — прекъсна го съдията. — Мистър Майкъл, моля, представете доказателства, че е необходимо задържаният да остане в Дома за малолетни — обърна се тя към прокурора, който погледна Бразил и му прехвърли топката.
— Ваша чест, мисля, че полицаят, извършил ареста, е по-добре информиран на този етап. Аз още не съм се запознал с материалите.
Уийд никак не хареса начина на действие на Сю Чедър. Всеки път, когато той се опитваше да каже нещо, тя му прошепваше да мълчи. Момчето не можеше да разбере как истината изобщо излизаше наяве, ако не даваха на хората да я кажат, защото ще си навлекат неприятности, при положение че те вече си бяха навлекли такива.
След известно време, когато Бразил разясняваше извършеното престъпление, на Уийд му писна Чедър постоянно да му се кара да не говори. Чувстваше се обиден и възмутен. На нея явно само Уийд й пречеше, а уж трябваше да е на негова страна. Така че момчето взе нещата в свои ръце. Реши, че щом Бразил ще разказва историята, той сам ще решава дали да се обажда или не, даже и да бе съгласен с думите на полицая.
— Към два часа в сряда сутринта Уийд се изкатерва по оградата на Холивудското гробище и навлиза без позволение в частна територия. — Бразил стоеше пред съдията и обобщаваше фактите.
— Изобщо не бяхме стигнали до гробището преди три — поправи го Уийд.
— Това е незначителна подробност — каза съдия Дейвис, както вече бе нравила много пъти.
— Шшшшт! — скара му се Чедър.
— Очевидно той е бил придружаван от другите членове на бандата, които са го принудили да… — продължаваше Бразил.
— Не, не бях — възрази Уийд. — Бях само със Смоук и Дивинити. Дог, Сик и Бийпър ги нямаше.
— Незначителна подробност — спря го съдията.
— По същество — продължи Бразил. — Уийд е носел със себе си бои в гробището с намерение да обезобрази статуята на Джеферсън Дейвис.
— Не знаех чия е статуята — прекъсна го Уийд. — И не съм го обезобразил. Даже го разкрасих. Вижте сами.