— Ваша чест. — Гласът на служебната защитничка Чедър звучеше напрегнато и пискливо. — Мисля, че клиентът ми изобщо не разбира смисъла на самоинкриминираието.
— Каза, че го разбира — отвърна съдията.
— Така е — обърна се Уийд към Чедър.
— Моля, продължете, полицай Бразил.
— Уийд е изрисувал върху статуята екипа на „Паяците“ и към пет сутринта напуска гробището, като отново се прехвърля през оградата.
— Не беше толкова рано — възрази Уийд. — Знам, защото слънцето бе започнало да се показва, а това става след шест, когато обикновено ставам и си правя препечена филия със сладко, преди да тръгна за училище, защото мама работи до много късно и не може да стане толкова рано да ми приготвя закуска.
Мисис Гардънър наведе глава. Скри лице и избърса сълзите си.
— Незначителна подробност.
— А освен това — заяви Уийд — рисувах с плакатни бои. Идете вижте. С един маркуч ще се измие за нула време, обаче всички са толкова заети да коментират как може да се оправи, че даже не са го пипнали с пръст да видят, че боята ще остане на пръста им. Първият дъжд — и няма да го има! — заключи той натъжено.
Известно време никой не се обади.
Запрелистваха някакви листи.
Прокурорът гледаше втренчено, сякаш не присъстваше духом.
Бразил бе онемял от изненада.
След няколко минути Чедър реагира.
— Тогава не може да се говори за обезобразяване — съобщи тя със стържещ глас.
— Откъде знаете? — възрази й Уийд. — Някой да е ходил да види статуята днес?
Никой не беше ходил.
— Тогава не ми казвайте… — започна той, но Чедър му запуши устата с ръка.
— Колко пъти трябва да ти кажа да си държиш устата затворена, за да мога да си върша работата.
Уийд я ухапа.
— Боже господи! — възкликна шумно тя. — Той ме ухапа!
— Не силно — оправда се Уийд. — Но тя започна първа. Ами ако ме нарани с тези нокти? Виждали ли сте ги отблизо? — Той изтри уста с ръкава си.
— Тишина! — заповяда съдия Дейвис.
— А ако почистя статуята? — продължи Уийд. — Ако желаете, ще го направя. — За Уийд това бе голяма жертва, но той знаеше, че паметникът на Туистър не може да бъде вечен. — Искам само да остана в затвора, с изключение на събота — за парада.
— Още не сме стигнали до това, Уийд — каза му решително съдията. — Не мога да взема решение, докато не се запозная с всички факти и доказателства. И моля те, въздържай се и повече недей да хапеш адвокатката си.
— Ами ако обещая да оправя и компютъра на полицията? Ще ми позволите ли да свиря с оркестъра на парада? — не млъкваше Уийд.
— В момента той говори за това, което в пресата наричат „Рибния вирус“ — обясни Бразил.
Чедър видимо се разтревожи.
— Той заразен ли е с това? — попита тя с пребледняло лице.
— Той го е причинил — каза Бразил.
— Ваша чест, мога ли да се приближа до катедрата пи? — паникьоса се Чедър. Тя се втурна напред и сграбчи ръба на съдийската катедра, надигнала на пръсти, за да се приближи възможно най-много до съдията. — Ваша чест — прошепна развълнувано. Всички я чуваха. — Ако това, което се каза тук, означава, че клиентът ми разпространява тази рибена болест, трябва да знам дали има опасност околните да се заразят! — Чедър изгледа Уийд заплашително. — Имам предвид по-конкретно себе си — продължи тя. — Той ухапа ръката ми, Ваша чест.
— Не мисля, че говорим за такъв вид болест — каза й съдия Дейвис с леко раздразнение.
— Ваша чест — настоя Чедър, а ноктите й проблясваха, докато жестикулираше, — как мога да съм абсолютно сигурна, че той не е носител на някакъв вирус, с който да ни зарази всички? Особено мен, след като зъбите му бяха в контакт с кожата ми!
Тя вдигна ръка като Статуята на свободата.
— Не виждам да е наранил кожата ви — отбеляза съдията.
— Значи не възнамерявате да го изпратите в болница или някъде, където да му направят изследвания? — Гласът на Чедър почти се извиси в пищене.
— Точно това казвам — потвърди съдия Дейвис.
— Тогава аз се оттеглям! — размаха ръце Чедър, а ноктите й отново проблеснаха в червено и златисто.
— Не, не се оттегляш, защото преди това аз те уволних! — викна Уийд, когато Чедър сграбчи куфарчето си. То се разтвори и отвътре се изсипаха листи, които се разпиляха из цялата зала.