— В такъв случай ще трябва да се возя сама аз — заключи Ърхарт.
— Слушай какво ще ти кажа, Лийла — каза Блекстоун, който се подпря на бастуна си и се напрегна да види през дебелите стъкла на очилата, които носеше след последната си операция на катаракта. — Така ще долетят пчели. С толкова много цветя — няма начин да не се появят пчели, помни ми думата. И не казвай после, че не съм те предупредил, че панделките, които се веят отзад, са прекалено дълги. — Блекстоун твърде много бе отстоявал мнението си по този въпрос. — Само някой да се приближи отзад и ще се оплете в панделките.
— Къде е Джед? — намръщи се Ърхарт.
— Ей там. — Блекстоун посочи едно дърво.
Тя се огледа в тълпата и забеляза Джед да се мотае около една старинна пожарна кола и да си говори с Мускрат, който бе поправял и нейната кола няколко пъти. Ърхарт не искаше да си припомня, че губернатор Фьоер бе отказал да участва в парада дори и след като тя му бе предложила да се возят в една кола. Поне й бе изпратил Джед да кара колата на комисията, която всъщност бе дадена назаем от един от пациентите на Бул Ърхарт.
— Кажи му, че е време да идва! — нареди Ърхарт на Блекстоун.
Блекстоун размаха подканящо бастуна си към дървото.
Нито Бразил, нито Уест обичаха тълпите, но Хамър отказваше да стои в центъра на вниманието сама, още повече че мразеше парадите и обществените тържества дори повече от тях.
— Не мога да повярвам, че правите това — оплака се Уест от задната седалка на тъмносиния себринг. — Имаме си някакво превъртяло хлапе, което се е спотаило някъде тук с намерението да извърши нещо ужасно, за да се превърне в легенда — и какво решавате вие? — Тя седна зад кормилото и започна да намества огледалата за обратно виждане. — Решавате да се возите на парада с кабриолет.
— И на мен не ми харесва тази работа — каза Бразил, като се настани на задната седалка, до Хамър. — Сигурна ли си, че не искаш да карам аз? — попита той Уест.
— Напълно.
Бразил извади някаква папка.
— Трябва да открием къде е клуб „Мустанг“, защото нашето място в парада е пред тях. И — той плъзна пръст по списъка — точно зад мис Ричмънд.
— Охо! — възкликна Уест.
Пиджън и един пълен мъж стояха на по-малко от метър един от друг на кръстовището на „Уестоувър Хилс“ и „Басет“, точно срещу „Бентууд Саут“.
Дебелият мъж изглеждаше готов за действие, докато педантично оглеждаше тълпата с бинокъла си, марка „Лайка“. Пиджън се протягаше за половин хотдог с горчица и кетчуп, който едно хлапе току-що бе изхвърлило в кофата за боклук, сякаш хотдозите растат по дърветата.
Пиджън никога не пропускаше Парада на цветята. Хората бяха такива разсипници. Нито едно дете в наши дни не осъзнаваше истинската стойност на парите, дори и тези, които ползваха социални помощи. Намери в кофата и почти пълен пакет чипс, който някое разглезено момче бе изхвърлило, след като яростно бе смачкало съдържанието му.
— Това, от което имаме нужда, е една хубава война — каза той на дебелия мъж, въпреки че не го познаваше.
— И аз повтарям това от години — съгласи се въодушевено дебелият. — Но никой не го оценява.
— Как биха могли? — каза Пиджън и надникна в пакета, в който чипсът бе станал почти на сол.
— Казвам се Буба — каза Буба и продължи да се оглежда с бинокъла си.
— Аз съм Пиджън.
— Приятно ми е.
Пиджън наруга мислено едно дете, което изплю дъвката си на тротоара само след две-три сдъвквания, а аромата на дъвката сигурно все още бе много силен. Някаква жена, облечена като за джогинг, я настъпи.
— Много благодаря — викна тя на момчето, което в този момент си отвори кутийка портокалов сок и отмина.
Жената повдигна крак и огледа разтеглената розова дъвка, която се бе залепила от средата на подметката чак до страничните шевове на маратонката й.
— Мразя те! — извика тя след момчето, но го се бе загубило в навалицата от хора, опитващи се да си намерят място, откъдето да виждат по-добре. — Мразя всички деца! Мразя хората!
— И мен това щеше да ме вбеси. Всеки си прави каквото си иска.
Буба фокусира бинокъла си върху Смадж и жена му, които си разтваряха градински столове в един двор на петнайсетина метра вдясно от Буба.
— Сигурно дори не познава хората от тази къща — измърмори си гневно Буба. — Просто се обслужва както намери за добре, така както е правил цял живот.