Смоук бе провел задълбочено наблюдение на паркинга на гимназия „Джордж Уайт“, където се събираха участниците в парада. Знаеше местата на всички. Бе забелязал Уийд. Смоук бе минал точно покрай шефката на полицията и двете ченгета, които бяха изнасяли реч в „Годуин“. Едва се сдържаше да не се разсмее. Нервите му бяха опънати и адреналинът в кръвта му се увеличаваше с всяка изминала минута.
В джобовете около кръста му бяха откраднатата берета с четири пълнителя по десет патрона и собственият му глок с три пълнителя по седемнайсет. Това правеше общо сто двайсет и един патрона „Уинчестър“ с посребрен връх и подсилена мощ.
Проследи колоната от старинни ягуари и крайслери, после клуба на корветите. Хората махаха и пляскаха с ръце, времето бе чудесно, всички бяха в прекрасно настроение. Смоук забеляза един тревист двор, който бе малко по-хълмист от останалите морави край улицата. Някакъв тъпанар и мижавата му жена си правеха пикник върху червена карирана покривчица. Смоук разбра, че е намерил идеалното място. Тръгна право към двамата, застана встрани от тях, скръсти ръце и се загледа в преминаващите в момента коли на ветераните от войните и на Червения кръст.
Буба незабавно разпозна колана си „Станли“. Носеше го някакъв с вид на строителен работник. Големият черен колан с дълбоки джобове бе точно като изчезналия от гаража му. Буба фокусира бинокъла си върху лицето на човека.
Оказа се петнайсет-шестнайсет годишно момче, бледо и не много едро. Джобовете изглеждаха издути от нещо тежко. Беше стегнало колана на последната дупка, но товарът бе много голям за него и висеше неестествено, защото момчето сигурно тежеше не повече от шейсетина кила. Буба не видя никакви инструменти, метър или гвоздеи, гайката за чука бе празна, не се подаваше нито една дръжка.
— Това е моят колан — каза той, а сърцето му се разтуптя забързано. — Познавам си го.
Пиджън погледна в посоката, накъдето бе отправил бинокъла си Бразил, и присви очи, пушейки втора цигара „Мерит Ултима“, с която Буба с удоволствие го бе почерпил.
— Откъде знаете? — попита Пиджън.
— Виждам малкия бял белег до токата. Сигурно са инициалите ми. Аз слагам инициалите си на всичките си инструменти с бяла боя, за да съм сигурен, че когато Смадж вземе нещо назаем, после няма да може да каже, че е негово.
— Кой е Смадж? — попита Пиджън, докато изтръскваше пепелта.
Някакъв оркестър с черно-бели униформи тъкмо отминаваше, свирейки „Тръгни с първия влак“, и зад него се видя водачът на „Годуин“. Буба се взря през бинокъла си, кръвта нахлу в главата му, а сърцето му се разтуптя по-бързо от барабана на оркестъра, когато погледът му се спря на един тъмносин кабриолет, в който се возеха Хамър, Уест и Бразил. Те бяха през един оркестър от „Годуин“.
Момчето, което носеше колана на Буба, видимо се напрегна. Дясната му ръка се изви. Изглеждаше, сякаш чака нещо или някого. Той проследи редиците на „Годуин“, а после погледна точно към Хамър — Буба бе сигурен в това.
Оркестърът на „Годуин“ поде темата от „Титаник“. Строителният работник се огледа наляво и надясно, после пъхна ръка в единия джоб на колана и я задържа там. Мисълта за откраднатите оръжия проблесна в съзнанието на Буба. Той хукна през улицата точно когато минаваше секцията с дървените духови инструменти. Понечи да извади новия си „Браунинг“, но размисли и се спря.
— СПРЕТЕ ГО! — извика, колкото му глас държи.
Дебелият мъж, когото Смоук бе срещнал в автосервиза на Мускрат и чиито оръжия бе откраднал, сега сочеше към него и крещеше. Смоук не се смути. Той се огледа и сви рамене.
— Каква откачалка! — каза той на мъжа и жената, седнали на поляната до него.
От всички страни затичаха полицаи. Появи се един галопиращ на кон. Опитаха се да успокоят дебелия мъж и да го издърпат встрани от улицата. Смоук се усмихна. Така щеше да се получи още по-добре. Той откри с поглед Уийд. Тъпчото размахваше чинелите си и ги блъскаше един в друг, а някакъв смотаняк отдясно се опитваше да го заглуши с барабана си. Смоук не бързаше. Не искаше да пъхне ръка в джоба, преди дебелакът да спре да го сочи.
— НЯКОЙ ДА НАПРАВИ НЕЩО! — пищеше дебелият, а двама полицаи го сграбчиха под мишниците. — НЕГО ХВАНЕТЕ. НЕ МЕН! МОМЧЕТО ЕЙ ТАМ С КОЛАНА ЗА ИНСТРУМЕНТИ!
Пиджън се разтревожи. Той излезе на улицата, където Буба се бореше с полицаите и продължаваше да крещи.