Смоук скочи на крака, удари един полицай в слабините и грабна зиг зауера от кобура на друг полицай. Целият бе в кръв и дишаше тежко, когато стисна пистолета в треперещите си ръце, а очите му бяха подивели от ярост. Той не видя двете жени, които пресичаха разстоянието между двете къщи зад него.
Хамър и Уест вървяха бързо, с извадени пистолети. Изглеждаше, че Смоук се колебае кого да застреля първо. Насочи пистолета си към един дебел мъж, в когото Хамър разпозна Буба, после към Бразил и другите полицаи, после към търчащата във всички посоки тълпа от зрители и участници в парада.
Хамър не можеше да стреля веднага, защото някакъв скитник и едно момче с униформа на музикант стояха между нея и Смоук. Носещият се във въздуха лютив спрей раздразни очите и дробовете й. Двете с Уест се разделиха точно преди Смоук да се извърне, очевидно чул звука на приближаващи се стъпки. Дулото на пистолета му изглеждаше нереално голямо и бе насочено право в лицето на Хамър. Но тя не можеше да стреля първа. Прекалено много хора стояха помежду им.
Хамър не бе попадала в такава критична ситуация от доста време, но не бе загубила тренинга си. Хвърли пистолета си срещу Смоук с всички сили и той полетя с въртене като бумеранг, така че Смоук инстинктивно вдигна ръце да се предпази, давайки възможност на Хамър да се хвърли към краката му и да го събори. Двамата се сборичкаха за пистолета му.
— ПРЕДАЙ СЕ! — викаше му Хамър.
Смоук се опита да забие пистолета в ребрата й, но Хамър успя да сграбчи и извие палеца му. Огъна го силно назад — това бе стар и надежден полицейски номер. Той изкрещя от болка. Хамър издърпа пистолета от ръката му и го ръгна с всички сили под брадичката.
— СТАВАЙ ИЛИ ЩЕ ТИ ПРЪСНА ШИБАНАТА ГЛАВА! — изкрещя му тя.
Пръстът й бе на спусъка. Надяваше се Смоук да й даде повод да го застреля.
— Проклето копеле! — изръмжа тя в лицето му. — Онази беззащитна старица, която уби, ми беше съседка!
Бразил се бе оправил достатъчно, за да помогне на Уест да сложи белезници на Смоук и да го поведе настрани. Буба седна, а страните му бяха облени в сълзи. Пиджън лежеше с лице към земята и все още търкаше очите си. Чорапът бе паднал от чуканчето на ампутирания му крак. Уийд несигурно се изправи на крака и погледна Хамър със зачервени, сълзящи очи. Тя стоеше съвсем неподвижно, отпуснала надолу ръката си с пистолета.
— Благодаря — каза й Уийд. — Радвам се, че успя да дойдеш.
36.
Цяла нощ валя. Водата се изсипваше от небето на вълни, които напомняха на Уийд картини на бурни океани. Вятърът духаше толкова силно, че водата наново се вдигаше във въздуха и се носеше по улиците като отнесен от простора чаршаф. Уийд бе сигурен, че от вятъра звънят дори звънците по къщите.
— Кой е? — прошепна той в мрака, разговаряйки с въображаемите сили, които може би го заобикаляха. — Влезте — говореше си сам. — Извинете, явно съм забравил как се отключва вратата.
Очите му се напълниха със сълзи, а опитите му да остроумничи не забавляваха никого, тъй като нямаше кой да ги чуе. Една светкавица просветна през решетките на прозореца му и се разцепи оглушително. Уийд си представи торнадо и се сети за Туистър. Беше чувал, че когато има светкавици, не трябва да държи в ръцете си стикове за голф или чинелите си, нито пък да говори по телефона, а ето че сега седеше на легло от неръждаема стомана.
О, боже! На кого ли му пука, ако той умре.
В някоя друга част на Дома за задържане, в така наречения изолатор, бе затворен Смоук. От самата мисъл за това Уийд го полазиха тръпки. Той се почеса и потърка ръцете си, но сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Трудно си поемаше дъх и му ставаше все по-студено. Зави се още по-плътно и отново се замисли за металното легло, защото една светкавица раздра небето.
Началничката на полицейското управление Хамър мразеше светкавиците и обикновено в такива случаи стоеше далеч от прозорци и предмети, които можеха да станат проводник на електричество. Но днес не можеше да седи на едно място. Крачеше нервно из дневната си, покрай всички прозорци, близо до лампи и метални лопатки за камина, под медния полилей, а Уест и Бразил седяха неспокойно на канапето и продължаваха да обсъждат случилото се през деня.
— Не ме интересува какво казват другите — повтори най-голямата си грижа Бразил в момента, когато електричеството изгасна. — Уийд не трябва да стои в една и съща сграда със Смоук. Независимо че са в отделни килии и т.н. Смоук вече е доказал колко е хитър и колко лукаво и подло може да действа.