Полицай Флинг също правеше предположения в този момент. Беше преминал през контрол на следващото ниво, след това натиска функция 3, която бе теми, и след това изчисти, за да се отърве от поредната кръгова диаграма, извика от менюто обаждания първа, втора и трета степен на спешност за четвърти район, което пак не бе това, което се надяваха да видят присъстващите на заседанието.
Хамър включи осветлението в залата. Заседанията не би трябвало да продължават повече от един час, а това вече превишаваше лимита. Хамър се чувстваше обезкуражена и отчаяна, но бе твърдо решена да не й проличи.
— Осъзнавам, че това е ново за всички ни — обобщи тя. — Естествено нищо не може да стане изведнъж. Ще трябва да оставим компютърните карти за петък в седем сутринта, когато, сигурна съм, ще сме готови да работим с тях.
Никой не направи коментар.
— Полицай Флинг?
Ръцете му лежаха, отпуснати безжизнено върху клавиатурата. Той изглеждаше нещастен и сразен.
— Мислите ли, че ще успеете да се справите с тази задача до петък? — продължи Хамър.
— Не, госпожо. — Флинг прецени честно възможностите си.
Вратата се отвори, Уест се върна в стаята и се настани на мястото си.
— Добре, полицай Флинг, поне сте прям — окуражи го Хамър. — Има ли някой друг, който би искал да се научи как да работи с тази програма? Съвсем лесна е. По принцип беше създадена не за програмисти и инженери, а да се използва удобно от полицията.
Никой не се обади.
— Полицай Бразил, ще ми помогнете ли?
— Разбира се — отвърна той не съвсем уверено.
— Може би за момента е най-добре вие да поемете това — каза Хамър. — Заместник-началник Уест? И вие сте запозната с програмата. Да видим дали вие двамата няма да успеете да задвижите нещата. Очаквам на следващото обсъждане за КОМСТАТ всичко да върви гладко.
— Кой иска да се научи? — попита Уест и огледа седящите около масата. — Хайде, момчета, не е страшно.
Лейтенант Одри Понци вдигна ръка. Последва я капитан Клауд. Полицаи Флинг също реши да направи още един опит.
Хангър прегледа набързо бележките си и отново отпи нервно от кафето си.
— Почти нищо не се е променило от последното ни заседание — започна той. — Пак има дребни кражби от автомобили, най-вече джипове, от които крадат еърбеговете. Подозираме, че голяма част от откраднатото се озовава в два автосервиза, открити наскоро от руснаци. Може би са от един и същи клан с другите, които отвориха павилиона на кооперативния пазар през лятото, на 17-а улица, точно срещу „Хавана ’59“. Продават зеле, от това за салата. Не сме ги хванали да правят нещо незаконно, но увеличават бъркотията. — Погледна към Клауд.
— Но кражбите на еърбеговете може и да са свързани с тях, ако руснаците поддържат връзки помежду си — предположи Флинг.
— И ние обмисляме тази възможност — каза Хангър.
— Да се върнем на разбитите коли — прекъсна ги Хамър.
— Методът на действие е един и същ в най-скорошните кражби. Собственикът се завръща при колата, открива прозореца разбит и еърбеговете липсват. Същите коли отиват за ремонт в един от сервизите на руснаците и там им поставят нови еърбегове и по ирония на съдбата може това да са същите еърбегове, които са били откраднати от колата. Така че собствениците плащат повторно за същите възглавници, като си мислят, че си купуват нови — по триста долара едната, а им пробутват крадени. Получава се доста голяма сума, ако се вземе предвид броят на разбитите джипове в цял свят.
— Но ако собственикът си получи същите еърбегове, те всъщност не са втора употреба, защото никога не са използвани от друг — обади се пак Флинг. — Това означава ли, че?…
— И какво правим по този проблем? — повиши глас Хамър.
— Координираме разследванията на отделните кражби и се опитваме да внедрим наш човек поне в единия от сервизите — отвърна й Хангър.
— Не могат ли еърбеговете да се проследяват? — попита Хамър.
— Не, освен ако не започнат да им поставят серийния номер на колата — отвърна й Хангър, като имаше предвид номера, който се поставя върху различни части от автомобила. — Мислех си дали няма да получим някаква субсидия, за да развием това. Може да се заинтересуват и от нюйоркското управление.
— Да развием кое? — намръщи се Хамър.
— Да направим проучване на ефикасността от поставяне на сериен номер върху еърбеговете.