— Както знаете, диспечер Пасман пое обаждане на девет-едно-едно миналия месец и с действията си по телефона спаси един човек, задавил се с хотдог — добави Хамър. — А полицай Роуд е издал триста осемдесет и осем глоби за неправилно паркиране през миналия месец. Рекорд на отдела.
— УУУУУУ!
— Да, повечето глоби са за нашите собствени коли.
Пасман погледна Роуд.
— Той печели наградата за бъбрене по радиостанцията.
— Роуд Шопара!
Пасман прехапа устната си, а лицето й почервеня от гняв.
— Роуд бърборкото!
— Стига толкова! — намеси се Хамър. — Ще се видим отново в петък.
Мигачът на форд експлоръра мигаше непрестанно, докато шофьорът му, който вече бе пропуснал изхода от магистралата, по който трябваше да завие, отново се опита да се престрои пред Буба. Буба даде газ и фордът рязко изви, като се върна в платното си. Полицейската кола още бе залепена за задната броня на Буба и той отново намали, за да покаже, че няма да търпи повече опашки, даже и да са полицаи. Буба се чувстваше като каубой, насочващ стадо бизони в ширналата се прерия на моторизирания свят.
— Две вика едно. — Хани звучеше все по-разтревожена по уоки-токито.
Буба бе прекалено зает, за да говори точно сега с жена си.
— Смадж — обади се той на приятеля си. — Пчелата майка е бръмнала, имам градско котенце на опашката, а един шестнайсетгодишен дребосък иска да ми избърше носа. — Буба говореше кодирано, съобщавайки на приятеля си, че жена му се опитва да се свърже с него, че зад него се е залепила полицейска кола и че едно 4×4, шофирано от някакво хлапе, се опитва да го изпревари.
— Оставям те — заяви Смадж.
— Чао! Ще се чуем пак, приятелче — сбогува се Буба.
Междувременно хлапето с експлоръра бе приело ситуацията като предизвикателство и ако не беше полицейската кола в съседното платно, сигурно щеше да прибегне до насилие. Реши да се махне. Преди да го направи, наду оглушително клаксона си, показа на Буба среден пръст и произнесе отчетливо, обърнат с лице към него: тъпанар. Експлорърът изчезна в потока от коли. Буба намали, за да подскаже още веднъж на ченгето отзад да се махне от бронята му. В отговор ченгето пусна сигналните си светлини и сирената. Буба отби и спря на паркинга пред „Кмарт“3.
4.
Полицай Джак Бъджет се посуети дълго време, докато извади папката и сребристата алуминиева щипка за листи. Той слезе от лъскавата бяла кола с червени и сини ленти, намести значката и палката си и се приближи към червения джип с лепенка на Знамето на конфедерацията на задната броня и табелка за номер с изписани букви БУБ-А, в която се бе взирал в продължение на няколко километра. Простоватият на вид шофьор отвори прозореца си.
— Да приема ли, че името ви е Буб-а? — попита Бъджет.
— Не, казвам се Буба — изрепчи му се Буба.
— Дайте ми шофьорската си книжка и документите на колата. — Офицер Бъджет също не беше особено любезен. Навярно нямаше да е така, ако Буба не бе започнал с този тон.
Буба издърпа найлоновия калъф от задния си джоб. Отвори залепящата се лента и извади книжката си. Порови малко в жабката за документите на колата и ги подаде на полицая, който ги изучава няколко дълги минути.
— Имате ли представа защо ви спрях, мистър Флак?
— Вероятно заради лепенката на бронята — погледна го нахакано Буба.
Бъджет направи няколко крачки назад, за да погледне бронята на колата, сякаш забелязваше лепенката чак сега.
— Така, така — произнесе той замислено, докато в главата му запрепускаха образи на бели качулки и горящи кръстове. — Още ли се опитвате да спечелите войната и да затворите негрите да ви берат памука?
— Южният кръст няма нищо общо с това — отвърна Буба възмутено.
— Кое?
— Южният кръст.
Челюстта на Бъджет се стегна. Не бе минало много от времето, когато бе пътувал с автобус до едно от държавните училища в града и бе виждал как все повече седалки остават незаети, защото много от чернокожите му съученици биваха арестувани или ги убиваха на улицата. Бяха му викали чернилка, Самбо, търтей, маймуна, чичо Том. Бе израснал в негърския квартал. Дори и сега, когато отиваше по сигнал в домове, където бяха повикали полиция, бедите стопани понякога го молеха да мине през задния вход.
— Сигурно го знаете като знамето на конфедерацията — обясни му белият простак. — Въпреки че в действителност е било бойно знаме, за разлика от това със звездите и ивиците, от военноморския флаг или сигналните флагчета във флотата.