Бъджет не знаеше нищо за различните официални знамена на конфедерацията, които бяха влизали и излизали от употреба по различни причини по време на войната. Вбеся ваше се от вида на веранди и гробове, окичени със знамената на конфедерацията.
— В крайна сметка във всички тях личи расизъм, мистър Флак — заяви Бъджет студено.
— Всичко се свежда до правата на отделните щати.
— Глупости.
— Можете да преброите звездите. Една за всеки щат от конфедерацията, плюс Кентъки и Мисури. Единайсет звезди — информира го Буба. — В Южния кръст няма роби. Погледнете самия себе си.
— Югът е искал независимост, за да запази робите си.
— Това е съвсем малка част от идеята.
— Значи признавате, че е част от нея.
— Не признавам нищо — каза му Буба.
— Шофирахте много рисковано — каза Бъджет, на когото вече му се искаше да сграбчи Буба, да го издърпа от джипа и да му размаже физиономията.
— Не беше така — възрази Буба.
— Така беше.
— Никога не шофирам рисковано.
— Аз бях точно зад вас. Мога да преценя.
— Хлапето с експлоръра се опитваше да се пъхне пред мен — обясни Буба.
— Беше дал мигач.
— И какво от това?
— Вие да не сте пили? — попита Бъджет.
— Не още.
— Вземате ли някакви лекарства?
— Не и в момента.
— Но понякога го правите — продължи да настоява Бъджет, който знаеше, че някои вещества, като марихуаната или арсеника, се задържат в кръвта за известен период от време.
— Нищо, за което трябва да ви информирам.
— Аз сам ще преценя това, мистър Флак.
Полицай Бъджет се наведе към отворения прозорец, надявайки се, че ще подуши мириса на алкохол. Не усети нищо.
Буба си извади цигара. Пушеше „Мерит Ултима“, защото те, както и „Марлборо“, и „Вирджиния Слимс“, и още много други, се произвеждаха от „Филип Морис“. Буба бе лоялен към работодателя си и към всички американски продукти по принцип.
Нямаше намерение да обяснява на полицай Бъджет, че взема „Либракс“ заради проблеми с червата и „Седафед“, за да контролира алергията си към прах, плесен и котки. Това изобщо не влизаше в работата на полицай Бъджет.
— Адвил4 — каза Буба на ченгето.
— Само това? — попита Бъджет строго.
— Може би Тиленол5.
— Мистър Флак, вие…
— Какво казахте? — прекъсна го Буба.
— … сигурен ли сте, че не сте пили нищо друго? — довърши изречението си Бъджет.
— Чух ви какво казахте и ще се оплача от вас на шефа на полицията! — възкликна разярено Буба.
— Направете го, мистър Флак. В…
— Разбрахме се!
— Всъщност сам ще ви уговоря среща. Ще можете да я видите лице…
— Това е прекалено!
Цяла тълпа ученици в момента маршируваха в главата на Буба. Те крещяха и се смееха пискливо. Буба се виждаше дебел и облечен в камуфлажна униформа. Стига толкова, не можеше да издържи повече.
— Какво е прекалено? — повиши глас и Бъджет.
— Не съм длъжен да слушам това!
— Можете да го кажете на началничката на полицейското управление лице в лице! — възкликна Бъджет. — Не ме интересува…
— Стига!
— Сега вече имаш проблем, човече — каза му Бъджет.
И Уийд имаше проблем. Успя да влезе в часа по биология в момента, когато учениците вече предаваха попълнените си тестове, и да изслуша как госпожа Фан обсъжда домашното от предния път, което Уийд не бе написал.
Нещастният му поглед обходи стените на стаята, украсени с различни червеи, ембриони от елен, бръмбари рогачи, яйца от термити и кучешки тестиси, поставени във формалдехид, пеперуди и змийски кожи, забодени на табла. Чувстваше, че Смоук го е вкарал в капан.
По-късно, в часа по западни цивилизации, мистър Прити на три пъти задава въпроси на Уийд, който нито веднъж не знаеше отговорите. Страховете на момчето нарастваха все повече.
Единственото му спасение бе петият час, който бе при госпожа Гранис. Тя преподаваше изкуство — IV и V част, и беше много млада и симпатична, с меки руси къдрици и очи, зелени като тревата през лятото. Неведнъж беше казала на Уийд, че той е първият деветокласник в историята на училището, който с допуснат да посещава нейните часове. Обикновено само десетите класове учеха изкуство — IV част, и само единайсети клас и групите за напреднали успяваха да стигнат до изкуство — V част. Но Уийд бе изключение. Той имаше рядко срещана дарба.