— Написа ли обяснението за символа, който си избра? — попита госпожа Гранис, като продължи да пише на дъската указанията за проекта, върху който щяха да работят тази седмица.
— Да, госпожо — отговори Уийд с неохота и отвори тетрадката си.
— Нямам търпение да го чуя — продължи ентусиазирано тя. — Ти бе единственият, който си избра за символ риба.
— Знам.
Задачата за предните две седмици бе да се направи фигура от папиемаше, която да представлява символ на самия ученик. Повечето ученици си избраха символи от митологията или фолклора, като дракони, тигри, гарвани и змии. Единствено Уийд бе изработил фигура на зловеща на вид синя риба. Отворената й уста разкриваше два реда кървави зъби и Уийд й бе направил лъскави очи, които проблясваха, когато някой минеше покрай нея.
— Сигурна съм, че и останалите ученици нямат търпение да чуят обяснението за рибата ти — продължи госпожа Гранис.
— Започваме работа с акварели ли? — попита Уийд заинтересовано, когато прочете какво е написано на дъската.
— Да. Натюрморт, който включва предмети и материи, отразяващи светлината по различен начин. — Тя пишеше въодушевено. — Двуизмерен предмет, който създава илюзия за триизмерност.
— Моята риба е триизмерна — включи се Уийд. — Защото заема реално пространство.
— Точно така. И какви са думите, които използваме?
— Над, под, през, зад и около — изрецитира той. Уийд лесно запомняше лексиката, свързана с рисуването, даже и да не е изписана с тъмен шрифт. — Свободно стоящ и заобиколен от отрицателни равнини — добави.
Госпожа Гранис остави маркера, с който пишеше върху бялата дъска.
— И как би могъл да направиш рибата си триизмерна, ако всъщност е двуизмерна?
— Светлини и сенки — отговори той веднага.
— Чиароскуро.
— Само дето не мога да запомня как се произнася тази дума — каза й Уийд. — Това е, с което правиш една нарисувана винена чаша да изглежда триизмерна, а не плоска. Или крушка, кубче лед или дори облаци в небето.
Уийд огледа кутиите с пастели и луксозната хартия, която използваше само за крайните варианти на рисунките си. На полиците имаше тубички лепило, цветни моливи и темперни бои, които бе използвал за рибата си. На един дълъг плот в дъното на кабинета бяха компютърните терминали, които му напомниха за тайното нещо, което бе направил.
Другите ученици започнаха да влизат в стаята и шумно да се разполагат на столовете си. Поздравяваха Уийд по обичайния си любвеобилно грубоват начин.
— Хей, буренясала градино6, как е положението?
— Как става така, че винаги пристигаш тук преди нас? Бързаш, за да си напишеш домашното ли?
— Завърши ли вече „Мона Лиза“?
— Имаш боя по дънките.
— Ей, май не е боя. Прилича ми на кръв.
— Ъхъ — съгласи се Уийд.
Очите на госпожа Гранис потъмняха от загриженост, когато и тя погледна дънките му. Той усети неизречения й въпрос, но не каза нищо.
— Всички ли са готови да прочетат обясненията за символичните фигури, които са си избрали? — Тя отново насочи вниманието си към класа.
— Уф.
— Не мога да измисля какво означава моята.
— Никой не каза, че ще трябва да пишем обяснения.
— Хайде за момент да поговорим за символите — усмири ги госпожа Гранис. — Какво е символ? Матю?
— Нещо, което означава друго нещо.
— И къде ги откриваме? Джоан?
— В пирамидите. В бижутата.
— Ани?
— В катакомбите, където християните са изразявали тайно вярата си.
— Уийд? Къде още можем да открием символи? — На лицето на госпожа Гранис отново се изписа загриженост.
— В драсканиците и в това, което свирим в оркестъра — отвърна Уийд.
Бразил седеше на бюрото си и рисуваше различни форми в бележника си, опитвайки се да измисли лого за бюлетина с новините, докато председателката на Комисията по престъпността към кабинета на губернатора се опитваше да го влуди по телефона.
— Намирам го за ужасяващо погрешна преценка — гърмеше надменният глас на Лийла Ърхарт.
Бразил, който си бе пуснал говорителя на телефона, намали звука.
— Да се правят дори предположения, камо ли да се намеква, че тук има банди, означава да ги създадем — заяви тя.
Логото бе необходимо за страницата в Интернет и трябваше да привлича вниманието. Тъй като всички се бяха съгласили, че ТПО няма да се използва, Бразил трябваше да започне отначало. Той мразеше бюлетините с новини, но Хамър бе настояла.