Выбрать главу

— И не всички деца са малки гангстери. Много от тях са неориентирани, подведени в погрешна насока, малтретирани или тормозени и се нуждаят от помощта ни, полицай Бразил. Да се раздухва за малцината наистина лоши, особено тези, които се събират в малки групички, които вие наричате банди, значи на обществеността да се представи една невярна и подвеждаща картина. Моята комисия изцяло поддържа превенцията първото да се прави преди второто. Това именно ни упълномощи да правим губернаторът.

— Бившият губернатор — учтиво й припомни Бразил.

— Какво значение има това и какво общо? — отвърна му рязко Ърхарт, която бе израснала във Виена и Югославия и не говореше английски безупречно.

— Има значение, защото губернатор Фьоер все още не е одобрил състава на новата комисия. Не мисля, че е добра идея ние да правим заключения за политиката му и за пълномощията, които ще раздава, госпожо Ърхарт.

Последва възмутена пауза.

— Да не би да намеквате, че той може да разпусне моята комисия и да я развали? Че той и аз може да сме с проблем в отношението ни? — попита Ърхарт.

Бразил знаеше, че добре изписаното име ще привлече вниманието, без да изглежда прекалено натруфено. Може би защото обсъждаха темата за бандите, Бразил внезапно надраска Ричмъндско ПУ, сякаш го изписваше със спрей върху някоя стена.

— Охо! — измърмори той въодушевено.

— Охо какво? — Гневният глас на Ърхарт изпълни кабинета му.

— Извинявайте — осъзна се Бразил. — За какво говорехте?

— Настоявам да ми обясните защо възклицавахте охо току-що!

Началничката на управлението Хамър застана на вратата. Бразил обърна поглед към небето и притисна пръст към устните си.

— Мисля, че сте започвате да държите нетърпимо — продължи с неправилния си английски Ърхарт.

— Не, госпожо. Възклицанието ми нямаше нищо общо с разговора ни — отговори й искрено Бразил.

— Нима? А с какво имаше общо?

— С нещо, върху което работя в момента.

— О, разбирам. Аз отделям от ценното си време да се обаждам на телефона ви, а вие си работите и нещо друго, освен нашия разговор, докато аз говоря с вас?

— Да, госпожо. Но ви слушам много внимателно. — Бразил се опита да не се разсмее, като погледна Хамър, която никак не намираше Ърхарт за забавна.

В стаята влезе и Уест.

— Какво?… — започна тя.

Хамър й направи знак да пази тишина. Бразил захапа молива си и затвори очи.

— Ще кажа само, полицай Бразил, че няма да позволя да разреша да цитирате изказвания от комисията ми в следващата си статия, за каквото и да пише в нея за така наречените банди. Ще ви трябва да се справяте съвсем напълно сам!

Бразил издърпа молива от устата си и бързо записа изречението й. Уест се намръщи. Хамър поклати глава възмутено.

— Ние, членовете на Комисията по престъпността към кабинета на губернатора, се стремим да защитаваме децата, а не да ги дебнем и ловуваме — продължи тирадата си тя. — Дори и децата да се образуват в малки групички, което всъщност е съвсем нормално и естествено — всички ние сме имали своите малки кликове, когато сме били ученици, и да започнем да наричаме това банди е все едно да повярваме за истина, че всички добронамерени мъже, които се преобличат като Дядо Коледа, са изнасилвачи на деца или че клоуните са, или че Интернет става такова. Точно така се пораждат нещата. Заради силата на медиите да подсказват неща. Не виждате ли, че отваряте врата, през която да нахлуе придошла река? Така че ви моля възможно най-скоро да откажете от нещо, за което не ви бива.

Бразил бе захапал ръката си, за да не се разсмее. Той се прокашля няколко пъти.

— Разбирам какво се… — Гласът му изтъня и той млъкна.

Отново се прокашля, с просълзени очи, а лицето му съвсем почервеня от усилието да не избухне в истеричен смях. Хамър, както обикновено, имаше вид, сякаш с удоволствие би строшила врата на Лийла Ърхарт. Изражението на Уест бе горе-долу същото като на шефката й.

— Значи мога ли да щастливо предположение, че повече няма да има глупости за банди? — попита Ърхарт, която бе известна с особения си начин на изразяване.

Бразил просто не можа да произнесе и дума.

— Там ли ме чувате?

Бразил натисна няколко бутона на телефона едновременно, сякаш имаше някакво смущение по линията. После бързо натисна бутона за прекъсване и внимателно постави слушалката на мястото и.