— Глупости за банди. — Той едва не се строполи от смях.
— О, страхотно! — обади се Уест. — Сега ще започне да ни звъни на нас. Чудна работа, Анди. Всеки път, като говориш с нея по проклетия телефон, се повтаря едно и също. Тя се обажда на шефката или на мен. Страшно ти благодаря.
— Трябва да обсъдим нещо — съобщи Хамър, като влезе в стаята. — Ще оставим Лийла за после. И без това ни отнема прекалено много време.
— Не може ли да поговорите с губернатора? — попита Бразил, като си пое дълбоко дъх и изтри очите си.
— Ще го направя, ако той подхване темата — отвърна Хамър. — Имаме нужда от съвсем прост наръчник за използването на КОМСТАТ Трябва да тръгне работата с компютрите. Вече минаха три месеца — една четвърт от годината ни, а те още не могат да използват компютрите. Нали и двамата разбирате колко е лошо това?
— Да. — Бразил стана съвсем сериозен. — Разбирам. Ако и на това не успеем да ги научим, значи напълно сме се провалили.
— Съжалявам, че ви товаря с още работа — закрачи из стаята Хамър. — Но възможно най-бързо се нуждаем от този наръчник.
— Колко бързо? — попита Уест подозрително.
— Две седмици, считано от днес, максимум.
— Божичко! — Уест седна на малкото канапе. — И без това работя по цял ден и обикалям с патрулните коли, с детективите и инспекторите и с кого ли не още.
— Също и аз — обади се Бразил. — А освен това се занимавам със страницата в Интернет.
— Знам, знам. — Хамър спря и погледна през прозореца към хоризонта. — И аз имам компютър вкъщи. Ще нахвърля някои идеи. Мисля, че е най-добре всеки да се заеме с нещо конкретно. Анди, ти разбираш от програмите и командите. Ще се справиш с техническите обяснения. Вирджиния, ти можеш да помогнеш с най-основните термини и указания, така че полицаите просто да ги изпълняват.
Уест не бе сигурна дали да приеме това като обида или не.
— Ще се опитам да разясня идеите и общия замисъл, при това в контекста на конкретната работа — продължи Хамър. — После ти, Анди — нали си пишещ човек, ще събереш всичко заедно и ще бъде готово.
— Съгласна съм, че трябва да се свърши това — обади се Уест, — но ако питате мен, единственото нещо, което ще убеди полицаите да разчитат на КОМСТАТ, е да видят как системата работи.
— Как да я видят, ако не могат да работят с нея — възрази Хамър.
Хамър излезе от стаята, а Бразил и Уест се спогледаха един друг.
— По дяволите! — ядоса се Уест. — Видя ли в какво ни забърка!
— Аз! — възкликна Бразил.
— Да, ти.
— Тя предложи да се прави наръчник, не аз.
— Нямаше да го направи, ако ти не си падаше писател. — Уест усещаше дупките в логиката си, но не искаше да се предаде.
— О, ясно. Сега за всичко съм виновен аз, защото по принцип знам как да свърша конкретно нещо.
Телефонът на Бразил иззвъня.
— Бразил. О, здрасти! — Гласът му се смекчи и той заслуша какво му казваха от другата страна на линията. — Толкова се грижиш за мен. — Отново заслуша. — Да, на обичайното място — съгласи се. — Чакам с нетърпение. — И добави: — Трябва да свършвам. — Обърна се той към Уест: — Извинявай.
— Имаш ли представа колко мразя да пиша компютърни инструкции? — попита тя с нервен, напрегнат глас, като си представи богатата, красива хазяйка на Бразил. — Освен това не би трябвало да водиш лични разговори в работно време.
— Не съм се обадил аз, тя ме потърси. Освен това не само ти ще пишеш, аз също — отговори й Бразил.
— Да, след като другите са ти свършили работата.
Бразил започна да се ядосва:
— Нямаш право да казваш това.
— Мога да казвам каквото си искам.
— Не, не можеш.
— Мога — упорстваше тя.
— Тогава ти напиши моята част.
— Как ли пък не! И без това си имам достатъчно работа.
— Извинете ме — чу се глас зад тях.
Флинг държеше графика с дежурствата, застанал на вратата, и очевидно се страхуваше да влезе. Уест и Бразил спряха крамолата си и се втренчиха в него.
— Тръгвам — заяви Уест и изчезна.
— Полицай Бразил, искам само да ви напомня за ангажимента ви в 13:56 в гимназия „Годуин“. Мисля, че трябва да говорите пред учениците там.
— По дяволите! — измърмори Бразил, като погледна часовника си. — Знаеш ли как се стига дотам?