— Аха! — изсумтя Мускрат, като се протегна и откъсна парче тоалетна хартия от едно огромно руло, закачено над него, и започна да чисти очилата си. — Добре, вкарвай я, Буба. Ще я погледна, но пак ти казвам, иди си купи ново предно стъкло. Или най-добре я зарежи тази кола и си купи нещо, което не се чупи през ден-два.
Буба излезе от сервиза, без да слуша приказките на Мускрат. Качи се в джипа и запали двигателя, усещайки как гневът му напира. Не можеше и не искаше да повярва, че приятелят му Смадж може да му е продал боклук. Тази възможност събуди спомена и за други несправедливости, докато Буба вкара колата и я паркира на канала, в съседство с кугъра.
— Още отсега ти казвам, Скрат, че в този град полицията издевателства над гражданите.
— Така ли? — измърмори Мускрат, докато оглеждаше предното стъкло.
— Хрумна ми какво трябва да се направи.
— Буба, на теб все ти хрумват някакви идеи.
— Има много причини, заради които трябва да се помогне на новата началничка на полицията, онази жена, която пристигна наскоро.
— Да, ти все намираш причини. Буба. Ако съм на твое място, не бих се месил.
Буба не можеше да спре да мисли за началничката на полицията — Хамър. Бе чул името й по клетъчния телефон сутринта. Имаше си някаква причина за това, не бе проста случайност.
— Време е да се мобилизираме, Скрат.
— Кои ние?
— Гражданите като теб и мен — обясни Буба. — Трябва да се намесим.
— Не виждам откъде ти капе.
— Ето оттук. — Буба посочи горния край на стъклото, близо до огледалото за обратно виждане. — Водата капе точно оттук. Искаш ли цигара?
Буба извади един пакет.
— Трябва да ги намалиш, момче — каза му Мускрат. — Дъвчи дъвка. Аз така се въздържам да не пуша, когато съм край бензин или нещо такова.
— Забравяш, че имам коронки. Челюстите ме убиват от болка — тракна със зъби Буба.
— Казах ти да не си правиш тези проклети коронки — отвърна му Мускрат, като междувременно извади бутилка вода с пръскалка и започна да развива един маркуч. — По-добре да ти беше извадил всичките зъби и да ти направи ново чене — като на мен.
Мускрат се ухили, показвайки изкуствените си зъби.
— Аз влизам с маркуча за въздух от вътрешната страна. Щом ти кажа, почни да пръскаш.
— Нали и предния път правихме същото — напомни му Буба. — Нямаше голяма полза.
— Това е като с твоите коронки — не се предаваше Мускрат. — Каква полза, като ходиш на зъболекар. Ако бях на твое място, щях да ги сменя с нови. Сигурен съм, че и стъклото трябва да се смени. Колата е удряна. — Мускрат и преди му беше казвал същото. — Затова постоянно нещо й се разваля, а пък и ти все я ремонтираш сам.
— Не е удряна, човече.
— Напълно съм сигурен, че е. Откъде, мислиш, са всички тези повреди, от фабриката ли?
— Няма да слушам как говориш така за Смадж.
— Не съм казал и дума за Смадж.
— Смадж ми е приятел още откакто ходехме на неделно училище. Толкова години.
— Да, толкова години. Тогава й ти си ходел на църква и си слушал баща си — припомни му Мускрат. — Не забравяй, че си дете на свещеник.
Буба бе шокиран от друг спомен, който нахлу в съзнанието му. Попското синче. Беше го забравил. За момент не можа да проговори. Червата му се разбунтуваха.
— Казвам ти го за твое добро, Буба — на Смадж нищо нямаше да му стане да постъпи честно. Не всички имат такова високо мнение за него като теб.
Мускрат знаеше всички слухове и истории в града за всички, които имаха коли за поправка, включително и за собственичката на един додж дарт, мис Прум, която ръководеше християнското обучение в историческата Втора презвитерианска църква в центъра, където главен свещеник беше доктор Бът Флак.
— Слушай, вече е шест и половина, а трябва да застъпя на смяна по-рано от обичайното, сякаш не ми стига другото през деня. Така че давай да оправяме това капене — каза Буба. В този момент се появи един ескорт и спря пред сервиза.
— По-бързо не може — оправда се Мускрат.
Отлепи тапицерията на покрива, издърпа уплътнението и огледа черната полиуретанова гума по края на предното стъкло.
— Е, поне не си се опитвал да си го поправиш сам — отбеляза Мускрат.
— Нямах време.
— Слава богу, че иначе само ми усложняваш работата.
Двамата не забелязаха как влезе спретнатият младеж и направо се стреснаха, когато ги заговори, застанал само на метър от тях.