— Здрасти! — каза момчето. — Не исках да ви стресна.
— Друг път не се промъквай така зад хората, синко — каза му Мускрат.
— Единият ми прозорец е заседнал — обясни момчето.
— Ами просто застани ей там и успокой топката. Ще се погрижа за теб веднага щом свърша тук.
Буба не бе прекратил спора.
— Аз сам си оправих кабелите до стоповете на ремаркето — напомни той.
— Да, и върза мигачите наопаки — заяде се Мускрат.
— Е, какво толкова, много важно.
— Ще ти кажа кое е много важно. Спомняш ли си усукания маркуч?
— Инструкциите за монтаж не бяха ясни — оправда се Буба.
— И ти се мъчи пет часа, като накрая пак го свърза погрешно — назъбено с гладко, вместо гладко с гладко и назъбено с назъбено и така си прецака динамото, хидравликата, водната помпа. Имаш късмет, че не си блокира двигателя и да трябва да си купуваш нов. Можеш да почнеш да пръскаш.
— Извинете? — обади се момчето учтиво. — Знаете ли колко ще отнеме това?
— Само още минута — успокои го Мускрат.
Буба запръска с шишето по горната част на предното стъкло, близо до огледалото за обратно виждане, докато Мускрат духаше с въздух под налягане по уплътнението от вътрешната страна.
— Преди това — продължи Мускрат темата — беше подменил сам ключа на вътрешната лампа в багажника и я бе свързал така, че светеше постоянно и изтощаваше акумулатора ти. По-рано пък беше подменял накладките на спирачките и ги беше сложил наопаки. Преди пък беше забравил да върнеш на мястото пружината на ръчната спирачка и лостът хлътна навътре.
Буба намигна на хлапето, за да му подскаже, че Мускрат преувеличава. Мускрат отиде до работния си тезгях, където бе сложил да се загряват няколко тубички полиуретаново лепило за уплътняване, взе едната и я постави в пистолета за впръскване.
— А спомняш ли си, когато забрави да завиеш един болт и се откачи задният ти мост, а двете колелета се изкривиха настрани? — не спираше Мускрат.
— Бива го да разказва истории — подметна Буба на момчето.
От вътрешната страна на стъклото започна да сълзи вода. Мускрат направи голямо топче от полиуретан и го притисна с пръст към стъклото, където се виждаше сълзенето. После слезе от колата и бързо постави едно по-малко топче от външната страна на стъклото.
— Трябва да изчакаме петнайсет минути и после пак ще го тестваме — каза Мускрат. — Истината е, че нито едно от уплътненията на колата не струва. Сигурно в купето е много шумно при движение.
Буба нямаше намерение да си признае. Мускрат отиде до бидона с разтворителя и потопи ръце в мътната течност.
— Какъв проблем имаш? — попита Мускрат момчето.
— Задвижването на левия заден прозорец не работи. — Младежът говореше любезно, но погледът му бе студен.
— Сигурно се е развалило моторчето — предположи пишман майсторът Буба. — Но ще трябва да почакаш, аз дойдох пръв.
— Имаме няколко минути — каза Мускрат на Буба. — Ще ида да му оправя колата.
Мускрат подсуши ръцете си и излезе при ескорта. Отвори задната врата и откачи панела на вратата, докато младежът се оглеждаше.
— Буба, я ми донеси секачките за кабели — провикна се Мускрат. — Имаш късмет — каза той на момчето. — Не е повреден ключът, нито моторчето. Просто един кабел между вратата и рамката се е прекъснал. Ще го свържа и готово. Как се казваш между другото?
— Смоук.
— Е, такова име не бях чувал.
— Така ми викат всички — сви рамене Смоук. — Надявам се, че и вашата повреда ще се оправи — каза той на Буба. — Отскоро живея тук. Хората изглеждат много мили.
— Така е на юг — изфука се Буба.
— Вие явно сте родом оттук?
— Не бих могъл да живея никъде другаде. Всъщност сега съм още по на юг, отколкото като малък.
— Как така? — попита Смоук с усмивка, която би могла да се изтълкува и като присмех, ако Буба бе обърнал повече внимание.
— Роден съм в квартала от северната страна на реката, а сега живея от южната.
— Така ли, къде?
— Форест Хил. На улица „Кларънс“ — отговори Буба, който се чувстваше поласкан от интереса на хлапака и от почтителния начин, по който момчето се обръщаше към него. — Къщата ми веднага се набива на очи. Има куче за лов на ракуни в двора. Хафшелф. Не спира да лае и не може да нарани и муха.
— Значи не я бива за пазач, щом постоянно лае — отбеляза Смоук.