Смоук запали колата и подкара към определеното място на паркинга, като се изпречи на пътя на учениците, така че те трябваше да го заобиколят или да излязат през някой от другите изходи. В никакъв случай нямаше да се премести. Наоколо гърмяха гласове и други коли, но той седеше, загледан кога ще се появи Уийд. Смоук възнамеряваше да го използва по най-жесток начин и така да стане известен.
Искаше му се отново да се докосне, но устоя на желанието. Когато се лишаваше от нещо, ставаше по-силен. Можеше да направи всичко. Започваше да усеща лекия метален вкус в устата си, а енергията напираше от краката до главата му. Можеше да се концентрира и да постигне всичко.
Просто трябваше да си повтаря мислено отново и отново една и съща фантазия. Той е мръсен и изпотен на покрива на някаква сграда в центъра, държи в ръцете си автомат и успява да застреля половината шибани ченгета в града, зареждайки пълнител след пълнител, после стреля по хеликоптерите и изтребва войниците от националната гвардия.
Фантазията на Смоук рядко стигаше по-далеч от тази точка. Някаква рационална част от мозъка му осъзнаваше, че краят на този сценарий най-вероятно е доживотен затвор, но нищо не можеше да го отклони, щом го завладееше това помитащо и неустоимо желание, а и засега той не бе излизал извън границите на въображението си.
Когато Уийд дойде при колата, повлякъл раницата си, часът бе три и пет. Смоук не каза нищо, когато Уийд се качи, затвори вратата и оправи едната презрамка на гащеризона си. Смоук подкара, бавно проправяйки си път през паркинга. Зави по „Пъмп Роуд“ и не се отклони от него чак до Патерсън авеню. Уийд ставаше все по-нервен, постоянно облизваше устни и гледаше през страничното стъкло.
— Защо реши да задаваш въпроси на ченгетата? — събра най-накрая кураж да попита той.
Смоук не отвърна нищо.
— Не бяха лоши въпроси.
Смоук продължаваше да мълчи. Зави на изток по „Патерсън“. Увеличи скоростта. Усещаше страха на Уийд и собствения си гняв, който напираше като огън в гърдите му.
— Тия ченгета бяха адски тъпи — опита се да звучи уверено Уийд. — Хей, гладен ли си, Смоук? Не си изядох сандвича на обед. Искаш ли го?
Отново тишина. Смоук зави на юг по „Пархъм Роуд“.
— Хей, Смоук, защо не ми говориш? — Гласът на Уийд потрепери. — Направих ли нещо?
Дясната ръка на Смоук се стрелна и удари Уийд силно между краката.
— В колко часа ти казах да ме чакаш на паркинга? — извика Смоук, когато Уийд изпищя от болка и се преви на две, събрал ръце под кръстосаните си крака, и заби глава в скута си. — В колко часа, тъпо копеле?
— Три! — изплака Уийд, а сълзите рукнаха по страните му. — Защо направи това? Не беше нарочно — изхълца той. — Така е, Смоук.
— А в колко часа дойде при колата, смотльо? — Смоук сграбчи Уийд за яката. — В три и пет! — Удари го през лицето. Уийд пак изпищя. — Когато кажа три, това значи три, тъпчо!
— Не успях да се отърва от госпожа Гранис! — задави се Уийд, правейки ужасени изражения, защото Смоук го сграбчи за косата и му изскубна няколко кичура. — Извинявай, Смоук! Извинявай! Моля те, не ме бий повече!
Смоук го избута настрани и се разсмя. Наду компактдиска и запя заедно с рапъра, подчертавайки всяка дума. Пъхна ръка под седалката си и издърпа глока. Опря го в ребрата на Уийд и видя колко силно трепери малкият глупак. Уийд скри лице в дланите си. Пръдна и изхълца.
— Ако се напикаеш или насереш тук, ще ти скъсам задника! — заплаши го Смоук.
— Моля те, Смоук — замоли Уийд с изтънял и разтреперан глас. — Моля те, недей, Смоук.
— Вече ще правиш ли каквото ти казвам?
— Да, ще нравя всичко, което ми кажеш, Смоук. Обещавам.
Смоук върна пистолета под седалката си. Наду уредбата още по-силно и пак запя. Не говориха нищо повече. Смоук пресече реката към „Хугенот Роуд“, зави на няколко места и мина напряко към Форест Хил, избягвайки, където можеше, пунктовете за заплащане по магистралата. Уийд съвсем се бе смълчал. Бе изтрил очите си и бе продължил да стиска краката си. Така се беше свил, че маратонките му едва достигаха до пода. Смоук знаеше как да действа. Знаеше точно какво да направи, за да накара хората да изпълняват заповедите му.
— По-добре ли си вече? — попита Смоук, като намали звука.