— Кой раздава пиенето? — провикна се Смоук към момичето и трите момчета, които седяха в мръсната, миришеща на мухъл стая. — Имаме повод за празнуване. Уийд, запознай се с новото си семейство. Това е Дивинити, а тримата тъпанари са Дог, Сик и Бийпър.
— Това истинските им имена ли са7? — не можа да се сдържи да попита Уийд.
— Това са робските им имена — отвърна Смоук.
7.
Щуките пиеха водка от картонени чашки и пушеха цигари. Погледнаха развеселени Уийд и в очите им проблеснаха подигравателни пламъчета, докато продължаваха да се излежават на мръсните, вмирисани матраци.
Дивинити бе мургава, но Уийд не я възприе като тъмнокожа, може би имаше латиноамериканска кръв или по малко от всичко. Не носеше сутиен и тясното й прозрачно черно потниче показваше повече, отколкото Уийд някога бе виждал на живо. Тънките й крака, обути в избелели дънки, бяха широко разтворени. Беше много красива.
Дог беше едър и изглеждаше зъл и глупав. Сик имаше акне, тъмна щръкнала коса и пет халки на дясното си ухо. Бийпър изглеждаше малко по-приятен, може би просто защото и той бе малък като Уийд. Всеки от тях имаше татуирана цифра на десния си показалец. Никой като че ли не забелязваше колко отвратителни са матраците и мръсният кафяв мокет под краката им.
Из стаята имаше разхвърляни обикновени дървени столове, които напомняха на Уийд за училище, поставки за телевизори, кутии от хартиени салфетки и картонени чашки. Най-различни свещи бяха закрепени с разтопен восък по первазите на прозорците. Мотелските мебели бяха в толкова окаяно състояние, че ламинираните им облицовки се бяха обелили и подвили. В ъглите имаше струпани кутии с тебешири, гуми, един диапроектор, книги от библиотеката, коркова дъска, възглавнички, поне десетина празни портфейла и женски портмонета и поне толкова чифта маратонки от най-различни размери. Каси с алкохол бяха складирани чак до тавана, по който личаха петна от наводняване. Смоук запали една от свещите, а в това време Дивинити му наля „Смирноф“ в картонена чашка и му я подаде.
— Ще промените ли името ми? — попита Уийд.
— Дай и на него! — заповяда Смоук на Дивинити.
Тя наля водка за Уийд и се разсмя, когато той се поколеба дали да я вземе.
— Давай! — кимна Смоук на Уийд.
Бащата на Уийд пиеше неразреден алкохол постоянно, но той самият никога не бе вкусвал такова нещо. Знаеше, че от пиенето баща му става зъл и го гони от къщи, понякога за целия уикенд, който Уийд би трябвало да прекара с него. Водката изгори гърлото му и едва не го задави. Лицето му веднага пламна, а главата му някак олекна.
— Неее — провикна се Смоук и протегна чашата си да му налеят още, като направи знак на Дивинити да напълни и чашата на Уийд. — Ти си имаш и без това толкова глупаво име, че няма смисъл да го сменям. Не бихме измислили по-добро даже и да се опитаме, нали? — обърна се той към бандата си.
— Не, скъпи — въздъхна Дивинити и се облегна назад, скръстила ръце под главата си и вирнала гърди.
Смоук улови Уийд, че се е зазяпал.
— Не си виждал цици друг път, а, тъпчо?
Уийд гаврътна втората си чаша водка и усети, че му се гади.
— Разбира се, че съм виждал — избъбри той.
— Обзалагам се, че не си, тъпчо — разсмя се Смоук. — Освен на снимка, когато лъскаш малкия си кренвирш.
Всички се разсмяха, включително и Уийд. Той се опита да се държи наперено.
— Мамка му — каза, — виждал съм и по-големи цици от нейните.
— Покажи му — щракна с пръсти Смоук към Дивинити.
Тя издърпа потничето си и се усмихна на Уийд. Той се опули и зяпна с уста, а лицето му пламна, сякаш имаше треска. Тя имаше татуировки на мишени и цветчета на места, където Уийд не си бе представял.
— Може да гледаш, но, а си пипнал, а съм ти откъснал топките — заплаши го Смоук. — Всички знаят това правило, нали?
Бийпър, Сик и Дог кимнаха вяло. Те не изглеждаха ни най-малко заинтересовани от Дивинити. Смоук се излегна до нея на матрака. Започна да я опипва и целува, а езикът му сякаш щеше да се откачи от устата. Уийд никога не бе виждал някой да се държи така пред други хора. Не му изглеждаше нормално и му се прииска да избяга колкото може по-бързо и да се събуди в друг град.