Къщата на Уест бе на три етажа, с облицован със сив и кафяв гранит първи и втори етаж, а третият — от червени тухли. Около рамките на прозорците на втория етаж имаше бордюр от цветни декоративни стъкла. Верандата пред входа бе с бяла ограда. Въпреки че някога е било много престижно да живееш на тази улица, сега цените на жилищата в квартала бяха спаднали значително, паралелно с разширението на площта на Държавния университет на Вирджиния. Откровено казано, Уест бе започнала да намразва Ветрилото заради неспирния шум, който смущаваше спокойствието й, което пък се отразяваше на нервите и на Найлс, абисинския й котарак.
Проблемът бе, че Уест съвсем неблагоразумно си бе избрала жилище само на няколко къщи от родното място на губернатора Джим Гилмор, което бе посещавано от нарастващ брой туристи. Къщата й бе точно срещу оживената гостилница „Робин Ин“, любимо място на студенти и полицаи, които обичаха големите порции лазаня, спагети и кошнички, пълни с чеснов хляб. Вероятността да си намери място за паркиране бе не по-голяма от участието в лотария и заради това Уест бе намразила и студентите, и колите, а дори и велосипедите им.
Остави куфарчето си в антрето. Найлс се появи откъм кабинета й и огледа стопанката си с кривогледите си сини очи. Уест хвърли сакото си върху канапето в дневната и свали обувките си.
— Какво правеше в кабинета ми? — попита тя Найлс. — Знаеш, че не трябва да влизаш там. А и как успя? Помня, че заключих вратата, малък бълхарник такъв!
Найлс не се обиди. Той знаеше много добре, както и собственичката му, че няма бълхи.
— Кабинетът е най-ужасната стая в къщата — продължи стопанката му, като се отправи към кухнята, а Найлс я последва. — Какво толкова ти харесва да влизаш там, а?
Тя отвори хладилника, взе си една бира и отви капачката. Найлс скочи на перваза на прозореца и се втренчи в нея. Стопанката му винаги толкова бързаше, че само си мислеше, че е затворила вратите, шкафовете, прозорците, чекмеджетата и че е прибрала нещата, които Найлс не трябва да пипа в нейно отсъствие, като например гвоздеи, болтове, кълбета, недоядени яйца или половин сандвич с наденичка, оставен в мивката.
Собственичката му отпи голяма глътка бира и погледна телефонния си секретар, много скъп модел, сив на цвят, с видеоекран, две линии, идентификация на номерата на обаждащите се и възможност за запаметяване на огромен брой телефони. Тя провери дали има оставени съобщения — нямаше. Прегледа менюто за входящи позвънявания, за да види дали някой е звънил, без да остави съобщение. Пак нищо. Отпи нова голяма глътка бира и въздъхна.
Найлс си стоеше на перваза, загледан в празната си купичка за храна.
— Разбрах намека ти — каза собственичката му и пак отпи от шишето.
Отиде в килера и извади торбата с гранулирана храна за котки.
— Казвам ти отсега — заяви му тя, докато пълнеше керамичната купичка, — ако пак си се разхождал върху клавиатурата или си се пъхал под бюрото и си разкачил някой кабел, лошо ти се пише.
Найлс мълчаливо скочи на пода и задъвка безвкусната си вегетарианска храна без мазнини.
Уест излезе от кухнята и тръгна към кабинета си, ужасявайки се какво може да завари там. Абисинците са необичайно интелигентни котки и Найлс със сигурност бе над средното ниво, което всъщност бе проблем, защото той бе любопитен по природа и не успяваше да изразходва енергията си.
— По дяволите! — извика Уест. — Как, за бога, успя да направиш това?
На монитора й грееше полицейската карта на града с извършените престъпления. Това просто не бе възможно. Тя бе сигурна, че е оставила компютъра изключен, когато излизаше сутринта.
— По дяволите! — повтори и седна пред компютъра. — Найлс! Веднага довлечи задника си тук!
Вирджиния не си спомняше и картата да е в такива цветове — оранжево, синьо, зелено и лилаво. Къде бяха изчезнали бледожълтите и белите райони? Какви бяха всички тези малки яркосини рибки, струпани в участък 219 на втори район? Уест погледна иконките в дъното на екрана. Убийствата се означаваха с плюс, кражбите — с точка, нападенията — със звездичка, обирите — с триъгълник, кражбите на коли — с малка количка. Нямаше иконка с риба, синя или каквато и да била друга.