— Например преобърнат камион с риба?
— Какво?
— Нещо, свързано с риба? Синя риба може би?
— Десет-12 — пак му каза да чака тя. — Хей, Маби!
Пасман невъзмутимо почука по микрофона. Бразил и всички други, които в момента слушаха на радиостанциите си, включително и маниаците, и престъпниците, които незаконно подслушваха полицейските честоти, чуваха всяка нейна дума.
— Да са се обадили за нещо, свързано с риба? — говореше Пасман гръмогласно с диспечера Джони Маби.
— Риба? Кой пита?
— Единайсет.
— Каква риба?
— Синя. Може би преобърнат камион или проблем на някой от рибните пазари или нещо такова.
— Ще се обадя на инспектора. 709.
Ужасен, Бразил грабна радиостанцията си.
— Седем нула девет — прозвуча гласът на инспектора в трапезарията на Бразил.
— Да става нещо с риба във втори участък 219? — обади се диспечерът Маби.
— Чия риба? — отвърна 709.
— Някаква.
— Риба е някакъв заподозрян ли? — уточни 709. — Или имате предвид обикновена риба?
— Риба — намеси се в разговора Пасман. — Разпиляна риба например.
— Десет-10 — отговори 709 след дълга пауза. — Възможно ли е риба да е прякор на някой престъпник?
Пасман се върна на телефона, без всъщност изобщо да го е напускала. Тя зададе същия въпрос на Бразил. Той не можа да се сети за заподозрян, подвизаващ се под прякора Рибата или Синята риба. Бразил й благодари и затвори, а междувременно останалите полицаи на линия започнаха да се обаждат с измислени въпроси и подигравателни предположения за риба, рибари, инциденти с риба, фалшиви сигнали, душевно болни, проститутки и сводници с различни прякори и какво ли още не. Бразил изключи радиостанцията си, вбесен, че ричмъндските ченгета сега ще имат още нещо, за което да му се подиграват.
Репортерите и операторите бяха на бойна нога тази вечер, струпани пред ресторанта „Le Petite France“ в очакване на губернатор Майк Фьоер и съпругата му Джини, които вечеряха във френския ресторант и си бъбреха сладко с главния готвач.
Медиите всъщност не се интересуваха, че вътре се провежда банкет по случай назначаването на нов главен изпълнителен директор на отдела за икономическо развитие на Вирджиния към списание „Форбс“. Причината за интереса на медиите бе появата на губернатор Фьоер в телевизионното предаване „Среща с пресата“ през уикенда. Той бе направил противоречиви изказвания по повод престъпността и тютюневата индустрия. Полицейският репортер на „Ричмънд Таймс Диспач“ Артис Руп се чувстваше засегнат, че губернаторът не бе направил това изявление първо пред него.
В продължение на седмици Руп работеше върху една значителна поредица от статии за влиянието на черния пазар на цигари върху престъпността и живота по принцип. Руп твърдо вярваше, че ако цената на пакет „Марлборо“ се качеше до тринайсет долара и двайсет и шест цента, както предричаха финансовите експерти, обикновените хора щяха да започнат да си отглеждат скришом тютюн в царевични ниви, зашумени или заградени от високи огради задни дворове, парници, градини, частни клубове и въобще навсякъде, където това би останало незабелязано. Гражданите щяха да започнат незаконно да си произвеждат собствени цигари и кой би могъл да ги упрекне.
Страната щеше да се върне в годините на сухия режим, като на мястото на самоделните устройства за дестилация на алкохол сега щяха да се появят такива за правене на цигари и съвсем малко щеше да е необходимо да се стигне до появата на черен пазар. Руп развиваше още по-подробно тази си теория с доводите, че особено във Вирджиния хората не биха имали никакъв проблем, тъй като всеки ден избухваха пожари и наличието на дим на някое затънтено място не би направило впечатление никому.
Руп бе достатъчно опитен, за да си даде сметка, че след като е един от трийсетината репортери, струпани пред ресторанта, няма да се радва на специално внимание от страна на губернатора. Съвсем разумно бе предпочел да си седи в колата и да подслушва полицейската честота, както обикновено. Когато чу нещо за разпиляна риба във втори район, участък 219, се озадачи, но реши, че това е интересна следа. Падаше си по уличните разследвания. Сигурно разпиляна риба бе код за някакво извънредно произшествие и той щеше да провери какво точно веднага след като свършете с губернатора.
Докато продължаваше мислено да проклина и да се взира в монитора, Бразил изведнъж осъзна, че всъщност не вижда полицейската карта на града, а много хитро направен скрийнсейвър, който някой бе успял да качи в интернет страницата на полицейското управление.