— Дяволите да ме вземат! — не можеше да повярва на очите си той.
В този момент забеляза, че червеният индикатор за оставени съобщения свети на телефонния му секретар. Имаше три съобщения. Първото бе от майка му, която бе толкова пияна, че едва говореше и само питаше защо не й се обажда. Второто бе от мис Синк, която искаше да провери дали е намерил сладкия картофен пай, който му бе оставила, а третото бе от Уест, която го молеше да й се обади незабавно.
Бразил знаеше наизуст номера й, въпреки че никога не й се обаждаше. Превключи телефона на говорител, за да продължи безуспешните си опити върху клавиатурата, а пулсът му се ускори още повече.
— Вирджиния? — Прокара пръсти през косата си, за да преодолее нервността си, преди да заговори. — Искала си да ти се обадя.
— Нещо странно става с компютъра ми — каза тя делово.
— И с твоя ли? — Той не можеше да повярва. — Риби?
— Да. И представи си това. Като тръгвах от къщи сутринта, компютърът беше изключен. Прибирам се и той не само е включен, ами и се вижда тази карта на 219-и, пълна с малки сини рибки.
— Някой да е влизал в къщата ти днес?
— Не.
— Беше ли включила алармата?
— Винаги я включвам.
— Сигурна ли си, че наистина си изключила компютъра, а не само си помислила да го направиш?
— Ами не съм съвсем сигурна. Няма значение. Какви са всички тези проклети рибки? Май няма да е зле да дойдеш тук.
— Сигурно си права — поколеба се в отговора си Бразил, а сърцето му се разтуптя още по-силно.
— Трябва да разгадаем тази история — каза Уест.
Началничката на полицейското управление, Хамър, се бореше от един час с компютъра си, опитвайки се да разбере как на екрана й се бе появила полицейската карта на града и защо по нея имаше рибки. Натискаше различни бутони, рестартира два пъти и наново се включва към компютърната мрежа, докато Попай обикаляше неспокойно около нея, влизаше и излизаше от кутията си, драскаше, изправяте се на задните си крака, скачаше върху мебелите и накрая се настани в скута на Хамър.
— Как е възможно да се концентрирам? — попита за десети път Хамър.
Попай се втренчи в Хамър, която щракна с мишката върху X и отново се опита да излезе от картата на екрана. Това бе някаква лудост. Компютърът бе блокирал. Може би Флинг бе скапал програмата. Това бе рискът, когато всички компютри се свързваха към микропроцесора в управлението. Ако Флинг вкараше вирус в мрежата, всички полицейски компютри в Ричмънд щяха да се заразят. Попай се загледа в екрана и го докосна с лапичка.
— Стига! — викна й Хамър.
Попай настъпи няколко бутона на клавиатурата и като по чудо Хамър се отърва от картата и попадна на някакъв непознат екран със заглавие: „ПУР лодка с щуки“. Под него имаше някаква програма, от която Хамър не разбираше нищо:
IM to $im_on
available
AOL% findwindow („AOL Frame2.5“, OE)…
И така нататък.
— Попай! Гледай какво направи сега! Попаднала съм в някаква операционна система, където изобщо не ми е мястото. Слушай какво ще ти кажа. Не съм специалист. Не разбирам нищо от това. Ако натисна едно нещо, може да повредя цялата мрежа. Какво, по дяволите, натисна и как да се измъкна сега оттук?
Попай отново настъпи няколко бутона и картата с рибките пак се върна. После скочи на пода, протегна се и се изниза от стаята. Върна се с една плюшена катеричка и започна да си играе с нея. Хамър се завъртя със стола си и погледна кучето.
— Слушай, Попай. Цял ден си си била вкъщи. Когато излязох сутринта, компютърът ми беше на основното меню. Как е възможно сега да се върна и да го открия с тази карта с рибки? Ти видя ли нещо? Да не би компютърът да е издавал звуци и нещо да е започнало да се появява на екрана? Сигурна съм, че в програмата на КОМСТАТ няма икони с рибки.
Взе телефона и се обади на Бразил, който тъкмо излизаше.
— Анди? Имаме проблем — започна тя направо.
— Рибки ли? — попита той.
— О, боже! И при теб ли?
— И при Вирджиния. Едно и също е.
— Това е ужасно!
— Сега тъкмо тръгвам към нея.
— И аз идвам — заяви Хамър.
9.
Магазинът за порносписания и касети бе пълен с клиенти към осем и двайсет, когато Смоук паркира между един шевролет блейзър с двайсетсантиметров спойлер и изработени по поръчка гуми 39×18.5 и един нисък силверадо 2500. Изгаси двигателя и изчака да настъпи промеждутък сред потока от уморени, замаяни или оглеждащи се крадешком във всички посоки мъже, които излизаха от малкия секс магазин.