Взе чифт копчета за ръкавели в златисто и синьо, които бяха принадлежали на Сет. Посуети се малко с тях, докато ги слагаше, и си спомни онези моменти, когато Сет ходеше по петите й из къщата — точно като Попай сега — и я молеше да му помогне с копчетата, реверите, подбора на подходящи чорапи или в съчетаването на дрехите в редките случаи, когато се обличаше официално.
Би изглеждало разумно да разпредели вещите на покойния си съпруг, бижута, кожени куфарчета и портфейли между синовете им, но Хамър още изпитваше неохота да го направи. Когато носеше нещо, принадлежало на Сет, тя имаше странното усещане, че той иска от нея да се държи по-мъжки, така както той не бе успял. Че той иска тя да бъде силна. Може би искаше да й помогне, защото сега вече можеше. Сет винаги бе имал добро сърце. Но бе прекарал живота си в постоянна битка с ограниченията и привилегированото си минало, разнасяйки нещастието като грип. Бе оставил Хамър материално осигурена, облекчена, огорчена, възроптала срещу терзанията, но и все още потискана от тях, както самият той бе потискан от наднормените килограми.
— Попай, ела тук! — извика Хамър.
Попай се излежаваше мързеливо върху едно слънчево петно на пода в кухнята. Нямаше никакво намерение да става.
— Хайде да си отиваме на мястото, Попай.
Попай погледна собственичката си с присвити очи. Прозя се и си помисли колко е глупаво, че стопанката й винаги говори в множествено число, сякаш Попай не бе достатъчно умна да разбере хитрината. Попай знаеше много добре, че господарката й няма никакво намерение да се пъха в пластмасовата касетка заедно с нея, нита да лапне хапчето против стомашни паразити или да даде ветеринарят да й бие инжекция, въпреки че и тогава тя говореше в множествено число.
— Попай! — Тонът на стопанката й стана по-строг. — Бързам. Хайде. В касетката! Ето катеричката ти.
Тя подхвърли любимата плюшена катеричка на Попай в касетката. Кучето изобщо не я погледна.
— Добре, ето ти занимавката.
Тя подхвърли мръсното пиле от агнешка вълна, чиито очи Попай бе изгризала и което редовно потапяше в тоалетната. Попай остана невъзмутима. Стопанката й тръгна решително през кухнята и взе на ръце Попай. Кучето направи своята демонстрация в стил Салвадор Дали — „виси безжизнено и се дръж като опосум“. Хамър сложи Попай в касетката и затвори дупчестата врата.
— Трябва да се държим по-добре — каза собственичката й и подаде на Попай няколко парченца вкусен дроб. — Съвсем скоро ще се върна.
Хамър включи алармената инсталация и тръгна към необозначената си тъмносиня „Краун Виктория“. Потегли надолу по „Ийст Грейс“, отмина църквата „Сейнт Джон“, зави по 25-а улица, където на мястото на тютюневите фабрики имаше луксозни апартаменти и студиа. Мина край „Полиг брос“, където все още произвеждаха картонени кутии с форма по желание. Някой художник на графити бе напръскал със спрей: „Месото е убийство“, „Яжте царевица“ и „Анита Хил го започна“ на стената на един изоставен тютюнев склад. Ръждясали пожарни стълби и изсъхнали лози бяха единствената украса на тухлените стени. Движейки се в този район, човек научава, че може да си купи на сметка употребявани гуми в „Каубой Тайър“ и че фирмите „Стрекланд Фаундри“ и „Машийн Кампъни“ са на старото си място.
От другата страна на улица „Броуд“, след Колизеума, бе полицейското управление, където Хамър сега прекарваше дните си в грозна мрачна сграда с фриз от синя мозайка, много от плочките, на която отдавна липсваха. Сградата на полицейското управление на Ричмънд бе прекалено тъмна и малка, с коридори без прозорци, с облицовани с азбест стени и подове и застоял мирис на некъпани хора и мръсни престъпления.
Хамър поздрави с „добро утро“ полицаите, които срещна, и получи изпълнени с хладина отговори. Тя разбираше нежеланието за промени. Приемаше като нормално недоверието към авторитет, наложен отвън — при това по федерален път. Враждебността и хладината не бяха нещо ново, но все пак никога преди не се бе сблъсквала с подобно посрещане.
Точно в седем часа тя влезе в заседателната зала. Вътре се бяха събрали около трийсетина шефове на участъци, капитани, детективи и полицаи, които очевидно не преливаха от ентусиазъм и които сега я проследиха с поглед. Компютърната карта на града, прожектирана на голям екран, показваше статистиката на извършените през последния двайсет и осем дневен КОМСТАТ период, както и през последната една година убийства, изнасилвания, кражби с нападения, нанесени тежки телесни повреди, обири с взлом, кражби на имущество и на коли, т.е. сведенията за седмицата, както наричаха седемте основни категории престъпления в полицията. Графиките представяха и модели на повторяемост и вероятност, дните от седмицата с повишен брой престъпления, както и разбивка по участъци и смени.