Вдигнах пистолета и се прицелих в новото му сърце. Оръжието ми беше израелският „Дезърт Ийгъл“22 — масивен и впечатляващ, поради което и си го бях избрал. Слава богу, никога досега не ми се бе налагало да стрелям с него, ето защо не бях готов за силния откат. Куршумът отиде доста по-високо от мястото, където се целех, и буквално отнесе главата на Мюлер. Отново бях извадил късмет… и сега този глупак с късмет стоеше с димящия си патлак насред стаята, а по крачолите му течеше топла урина. Този път аз бях този, когото трябваше да шамаросат по бузата. Наложи се Грациела да ме удари — и то неведнъж, а няколко пъти, за да дойда на себе си и да се обадя в полицията.
Арестуваха ли ви?
Да не сте луд? Та те бяха мои партньори — как иначе според вас щях да получавам всички тези органи? Благодарение на тях успях да се измъкна и от тази каша. Ченгетата обясниха на пациентите ми, че в клиниката е нахълтал някакъв психопат, който е убил хер Мюлер и доктор Силва. И, естествено, погрижиха се никой от персонала да не изръси нещо, противоречащо на официалната версия…
Какво стана с труповете?
Записаха Силва като предполагаема жертва на автокражба. Никаква идея си нямам къде са захвърлили тялото му — може би в някоя забутана уличка на Божия град, нали го знаете гетото в западната част на Рио… За по-голяма достоверност намесиха и дрога в историята. Надявам се просто да са го изгорили. Или да са го закопали… дълбоко.
Мислите ли, че…
Не знам. Все пак мозъкът му си беше непокътнат, когато умря. Ако не са го сложили в чувал за трупове… и земята е била достатъчно мека… Интересно, колко ли време ще ти трябва, за да се измъкнеш на повърхността?
(Оливейра си взима още едно листенце, предлага и на мен. Аз отказвам.)
Ами господин Мюлер?
Работата се размина без никакви обяснения — нито пред жена му, нито пред австрийското посолство. Просто поредният похитен турист, проявил безразсъдството да навлезе в опасните райони. Не знам дали фрау Мюлер прие тази история за чиста монета, или е предприела съответните стъпки да се започне разследване… Навярно никога няма да узнае какъв късмет е извадила!
В смисъл?
Ама вие сериозно ли? Ами ако не се беше съживил в моята клиника? Ами ако това бе станало, след като успее да се добере до дома си?
Мислите ли, че би било възможно?
Ама разбира се! Замислете се малко. Понеже инфекцията е започнала от сърцето, вирусът е получил директен достъп до кръвоносната система, благодарение на което е достигнал мозъка броени секунди след присаждането. Нека обаче помислим какво би станало, ако се касаеше за трансплантация на друг орган — черен дроб, бъбрек или дори парченце кожа. Тогава ще е необходимо доста повече време, особено ако концентрацията на вируса е в по-малки количества.
Ала донорът…
Не е задължително да е бил напълно съживен. Ами ако е бил заразен съвсем наскоро? Органът няма да е наситен. Следата, оставена от вируса, би била пренебрежимо малка. После присаждате въпросния орган в друго тяло и минават дни, а може би и седмици, докато инфекцията проникне в кръвообращението. По това време пациентът вече е поел по пътя на възстановяването — чувства се чудесно, няма никакви оплаквания и води съвсем пълноценен живот.
Но този, който е извлякъл органа…
Нищо чудно и да не знае с какво си има работа. Ето — аз също не знаех. Тогава още никой нищо не знаеше. А дори и да знаеха — като някои военнослужещи от китайската армия… Но вие май искахте да поговорим за моралната страна на проблема? Дълги години преди епидемията те правеха милиони от продажбата на органи на екзекутирани политически престъпници. Смятате ли, че някакъв незначителен вирус би ги накарал да убият кокошката, снасяща златните яйца?
Но как…
Извличате сърцето веднага след смъртта на жертвата… а най-добре, докато е още жива. Те правеха точно това — изрязваха живи органи, за да обезпечат свежестта им. После ги слагаха в лед и ги качваха на самолета за Рио. Китай беше най-големият износител на човешки органи в света. Кой знае колко заразени роговици, хипофизи… Света дево, един бог знае с колко инфектирани бъбреци са залели световния пазар. И то да бяха само органи! Искате ли да си поговорим какво количество яйцеклетки, сперма и кръв са „дарили доброволно“ политическите престъпници? Да не мислите, че емиграцията е била единственият начин за разпространението на заразата по цялата планета? Е, имайте предвид, че не всички от първите инфектирани бяха китайци. Как иначе ще си обясните многобройните случаи с хора, които внезапно умираха — смъртта им се дължеше на неизяснени причини, а после се съживяваха, без някой да ги е ухапвал? Защо такава голяма част от епидемиите по света започнаха в болниците? Говоря за такива болници, в които не са се лекували нелегални имигранти от Китай… Имате ли изобщо представа колко хиляди незаконни трансплантации на органи бяха извършени в годините непосредствено преди Голямата паника? Дори да предположим, че само десет процента от тях са били инфектирани… Какви ти десет процента, и един процент само би бил напълно достатъчен!
22
Големокалибрен пистолет, разработен през 1983 г. Използва се предимно за лов, спортна стрелба и самоотбрана, а полицаите не го предпочитат заради големите му размери (дължината му с възможно най-късата цев е 26 см) и неголемия капацитет на пълнителя. — Б.пр.