Да, продължавайте.
Всички тези приспособления бяха забравени, когато измислиха акваланга. Сещаха се за тях само когато изскачаше необходимост от наистина дълбоководни гмуркания, примерно покрай работата на крайбрежните нефтени платформи… Нали разбирате — колкото по-дълбоко се спускате, толкова по-голямо става налягането; а колкото по-голямо е налягането, толкова по-опасно става за акваланга или каквото там друго оборудване ползвате на базата на смесените газове… Налага се водолазът да прекарва по няколко дни, а понякога и цяла седмица, в декомпресионна камера. Ако поради някаква причина е изплувал твърде бързо на повърхността, има голям риск да се развие кесонна болест, емболия, мехурчета газ в кръвта, в мозъка174… Няма да споменавам дългосрочните последици като некрозата на костите и просмукването на тялото с вредни вещества, на които изобщо не им е там мястото…
(Чой замлъква, за да провери изправността на всички прибори.)
Най-безопасният метод при дълбоководните гмуркания е да обгърнеш цялото си тяло в нещо като балон, където налягането е същото като на повърхността.
(Той посочва вътрешността на миниподводницата.)
Например както сме ние с вас сега — в безопасност, напълно защитени и все още на повърхността, съдейки по телесните ни усещания. Същото нещо се осигурява и от водолазния костюм с поддържане на атмосферно налягане. Дълбочината на потапянето и неговото времетраене са ограничени единствено от параметрите на конкретния модел и разновидност.
Тоест той е нещо като персонална подводница, така ли?
По-скоро подводен апарат. Подводницата може да престои години на дъното, ако системите й за производство на енергия и въздух са в изправност, докато подводните апарати ви осигуряват доста по-кратък престой под водата, съизмерим с подводниците от Втората световна война или тази, в която се намираме в момента.
(Водата започва да потъмнява и да придобива наситен тъмнолилав оттенък.)
Самата природа на водолазния костюм с атмосферно налягане и фактът, че той на практика представлява нещо като броня, защитаваща те от околната среда, го правят идеален за бой в дълбоките тъмни води. Не задрасквам от играта тънките водолазни костюми — противоакуловите, неопреновите и така нататък… С тях вие сте десет пъти по-маневрени, бързи и пъргави, ала те са пригодни най-вече за малки и плитки водоеми… И в случай че живите мъртъвци се доберат до вас, става голямо мазало. Виждал съм неопренови гмурци със счупени ръце, пукнати ребра, строшени вратове… Опасността да се удавиш, ако разкъсат въздухопровода ти или изтръгнат регулатора от устата ти, също е голяма. Това се отнася и за „сухите“ хидрокостюми с подсилено покритие тип „меш“. Нагледал съм се на колеги, изгубили живота си поради тази причина, както и на множество водолази, подгонени от изчадията към повърхността, в резултат на което емболията просто довършваше започнатото от Зак.
Това често ли се случваше с гмуркачите с подсилени „меш“-костюми?
Да, особено в началото, но с нас — никога. Рискът от физическа опасност беше сведен до минимум. Нормално — все пак тялото и животоподдържащите системи са капсулирани в излята от алуминий или композитни материали обвивка с повишена здравина. А повечето съчленени модели се изработваха от стомана или титаниеви сплави. Както и да се опитва Зак да ви нарани или ухапе… дори и да успее да ви сграбчи за ръката или крака… абсолютно невъзможно е да ви откъсне крайник. А ако поради някаква причина се наложи спешно да излезете на повърхността, просто изхвърляте баласта или двигателя (ако разполагате с такъв), и — готово! Всички костюми от този тип имат висока плавучест, неслучайно това е залегнало още в проектирането им. Изскачате като тапа. Единственият риск е Зак да се захване за вас, докато изплавате… На няколко пъти мои приятели се издигаха на повърхността с неканени пътници, вкопчили се в тях не на живот, а на смърт… Или по-скоро несмърт.
(Подхилва се.)
Екстремното издигане на повърхността почти никога не се случваше по време на бой. Повечето модели водолазни костюми с поддържане на атмосферно налягане обезпечават жизнени функции — при това в авариен режим! — в рамките на четирийсет и осем часа. Няма значение колко живи мъртъвци са ви се лепнали, няма значение дали са ви засипали някакви отломки, нито пък дали краката ви са се омотали в някой подводен кабел… Можете просто да си седите тихо и кротко, в пълен комфорт и безопасност, докато кавалерията не пристигне и не ви реши проблема. Обърнете внимание, че никой от нас не се гмуркаше сам! Доколкото ми е известно, най-дългият интервал, в който наш колега с ВКПАН е чакал идването на помощта, е шест часа. Няма да ми стигнат пръстите на ръцете, за да изброя колко пъти някой от нашите е засядал някъде, след което се е обаждал, докладвал е за ситуацията и е добавял, че тъй като не се намира в непосредствена опасност, спокойно можем да го спасим след като отрядът изпълни належащите си задачи.
174
По-високото налягане под водата води до естествено разтваряне и насищане на кръвта с висока концентрация на въздух. Стига се дотам, че при дълбочини над 25–30 метра количеството азот в кръвта вече е толкова голямо, че настъпва т.нар. „азотна наркоза“ или „азотно опиянение“. Съзнанието на водолаза се замъглява, нарушава се основната координация на движенията му, настъпва състояние на приповдигнато веселие… Бързото напускане на дълбочината също много е опасно поради обстоятелството, че намаляване на водното налягане води до състояние на „кипене“ на кръвта, т.е. получава са ефект както в отворена бутилка с газирана напитка. — Б.пр.