Какво ги накара да променят мнението си?
Случилото се на норвежката платформа „Трол“. Бяхме в Северно море и ремонтирахме въпросното съоръжение за добив на природен газ, когато изневиделица се появиха ония… Очаквахме, че можем да бъдем атакувани — все пак шумът и светлината на строителните площадки винаги привличат вниманието на зомбитата, — но никой не подозираше, че наблизо има цяла орда немъртви изчадия. Един от часовите даде сигнал за тревога, ние се втурнахме към него и изведнъж бяхме завлечени надолу. Няма по-ужасно нещо от ръкопашен бой под вода. От дъното се издига мътилка, видимостта се снижава драстично и все едно се биеш в чаша, пълна с мляко. Зомбитата не просто умират, когато ги удариш, а се разпадат, в резултат на което мътилката от дъното се примесва с късове плът, мускулна тъкан, органи, мозъчно вещество… Сегашните хлапета — мамка му, говоря като някакъв дъртак, но това е самата истина — имат водолазни костюми с поддържане на атмосферно налягане „Марк-3“ и „Марк-4“, които са снабдени със специална сканираща апаратура при нулева видимост. Тя върви в комплект с хидролокатор със сигнал за цветно изображение и оптика, пригодена за условия на недостатъчна или никаква осветеност. Картината се предава чрез индикаторна система на предната страна на шлема, точно пред лицето ти — досущ като в изтребител! Добавете чифт стереохидрофони и ще получите реално сензорно преимущество пред Зак. За съжаление, това не беше нашият случай, когато за първи път се потопих с екзо-то. Нищо не виждахме, нищо не чувахме; дори не усещахме дали някой не се опитва да ни сграбчи изотзад.
Защо?
Защото единственият съществен недостатък на водолазния костюм с поддържане на атмосферно налягане е пълното отсъствие на тактилни усещания. Материята на костюма е твърда и вие не можете да почувствате нищо от външния свят, дори ако Зак ви е сграбчил с две ръце. Ако живият мъртвец не започне активно да ви дърпа, разтърсва, да се мъчи да ви събори по гръб или да ви преобърне, така и няма да узнаете какво се случва около вас, докато не се окажете лице в лице с изчадието. Онази нощ край „Трол“ прожекторите на шлемовете ни само влошаваха положението, понеже светлината, която излъчваха, изваждаше от мрака ту нечия гнила ръка, ту нечие мъртво лице… Тогава за първи и единствен път ми стана страшничко… нали разбирате, не се изплаших, а просто ми стана страшно… рееш се сред мътилката и ненадейно точно пред теб изскача някаква разложена физиономия! Цивилните работници от платформата отказаха да се върнат на работа — въпреки заплахите от тежки санкции и глоби! — докато не ни въоръжат и екипират по-добре. И бездруго вече бяха изгубили предостатъчно хора. Не искам и да си представя какво е било! Ти си във водолазен костюм от „сухия“ тип, работиш в пълен мрак, очите ти парят от светлината на заваряващата горелка, а тялото ти или се е вкочанило от ледената вода, или гори от врялата вода, бълвана от системата… И изведнъж усещаш онези ръце… или зъби. Съпротивляваш се, викаш за помощ, мъчиш се да се откопчиш, да отплуваш, докато те разкъсват на парчета… Може би на повърхността ще изплава част от тялото ти, а може би ще изтеглят единствено спасителния ти буй. Точно тогава бе сформиран Корпусът по дълбоководни операции към военноморския флот на САЩ. В началото основната ни задача беше да защитаваме водолазите от нефтените платформи, за да могат съоръженията да продължат да функционират, но впоследствие периметърът на дейността ни се разшири и се заехме с хигиенизирането на бреговите плацдарми и прочистването на заливите.
Хигиенизиране на бреговите плацдарми?
Да, помагахме на моряците да достигат безпроблемно бреговете. На Бермудските острови, по време на първата вълна на морския десант, осъзнахме, че бреговите плацдарми се намират под постоянната обсада на зомбита, излизащи от прибоя. Наложи се да изградим безопасен периметър — да разположим предпазна мрежа под формата на полукръг около предполагаемото място на дебаркирането. Щеше да е достатъчно дълбоко, за да не пречи на корабите, и в същото време достатъчно високо, за да не може Зак да преодолее преградата.
Така влязохме сериозно в играта. Две седмици преди десанта корабът заставаше на котва на няколко мили от сушата и включваше активния си сонар. По този начин привличаше вниманието на Зак далеч от брега…
Така не се ли привличаха и зомбита от дълбините?
Офицерите казваха, че това било „приемлив риск“. Мисля, че никой не бе в състояние да предложи нещо по-добро. Ето защо в операцията участваха водолази. За гмуркачите с неопренови костюми там беше прекалено опасно. Знаехме, че под кила на кораба се събират множество живи мъртъвци и че ако сонарът ненадейно замлъкне, ще се превърнем в идеални мишени. На практика обаче притесненията ни се оказаха напразни. Нападенията ставаха изключително рядко, а след разполагането на мрежите успехът беше почти стопроцентов. Всичко, което ви трябваше, беше единствено неголяма група за наблюдение, която да застреля случайните зомбита, опитващи се да се изкатерят по преградата. В подобни операции нямаха реална нужда от нас. Офицерите също го осъзнаха и след първите три успешни десанта отново се върнаха към гмуркачите с неопренови костюми.