Човече, аз лично най-много се боях от дивите глутници. Нямам предвид само кучетата. С подивелите псета поне знаеш с какво си имаш работа. Пък и те винаги предупреждават за нападенията си. Говоря за „Дзверовете186“: Д-лъвовете, страшните големи котки. Изглеждаха като наполовина пуми, наполовина саблезъби тигри от шибания ледников период. Да, а може пък действително да си бяха планински пуми… или мутирали потомци на домашни котки, оцелели благодарение на свирепия си нрав. Чувал съм, че на север били още по-едри, заради някакъв си там природен закон за еволюцията187 или не знам какво си… Аз не разбирам кой знае колко от екология — преди войната съм гледал няколко научно-популярни предавания по телевизията и толкова… Според мен всички тия приказки тръгнаха от плъховете, които станаха бая едрички, като в същото време си бяха достатъчно пъргави и интелигентни, за да избягат от Зак; та тия уродливи гадини се хранеха с трупове и се развъждаха с милиони в горите и градските развалини… И след като плъховете ъпгрейднаха по тоя начин размерите и противния си нрав, смятай какви трябва да са станали хищниците, дето се хранят с тях… Ей тъй се е пръкнал и тоя Д-лъв, който си беше няколко пъти по-едър от довоенната котка, а зъбите, ноктите и смъртоносната му жажда за топла кръв го превръщаха в брутална твар, която никак не ти се искаше да срещнеш.
Предполагам, че са представлявали сериозна заплаха за вашите К-9
Ама ти майтапиш ли се? Кучетата просто си умираха от кеф — даже и по-дребните, защото така отново се чувстваха кучета! Ние, хората — ние си имахме проблеми с тия котаци, защото изведнъж нещо ти се мяташе от някой клон или покрив и те правеше на мат и маскара! Имай предвид, че Д-лъвовете си бяха супер коварни създания — не нападаха като дивите псета, а дебнеха да се приближиш съвсем до тях, когато вече малко трудно ще реагираш, за да им гръмнеш един.
Сещам се за случая, когато отрядът ми трябваше да прочисти едно площадче с магазинчета… Тъкмо се промуших през изпотрошената витрина на някогашен „Старбъкс“, когато иззад бюфета изневиделица изскочиха три котака! Събориха ме на земята и започнаха да ми дерат лицето и ръцете… Откъде според тебе имам това?
(Показва ми белега на бузата си.)
Мисля, че единствената загуба него ден беше на шортите ми. Слава богу, че освен защитените срещу ухапвания униформи, бяхме започнали да носим и бронежилетки и каски… От толкова отдавна не бях носил тежка броня, че бях забравил колко е неудобно да си с нея, обаче определено си струваше да изтърпиш неудобството.
Диваците — имам предвид хората — умееха ли да си служат с огнестрелно оръжие?
Не, нали затова ги наричахме диваци. В общи линии, не можеха да използват нещата, характерни за нас… Бронежилетките по-скоро ни пазеха от нормалните хора. Не говоря за организираните метежници, а за отделните „ПЧЗ“-та. От „Последния човек на Земята“, сещаш ли се? Почти във всеки град попадахме на един-двама — мъж или жена, успели да оцелеят самостоятелно… Някъде четох, че в САЩ били най-много в сравнение с целия свят, било свързано по някакъв начин с индивидуализма ни и бла-бла-бла… Та тия типове, понеже отдавна не бяха виждали истински хора, често пускаха по един или два изстрела ей тъй, случайно, просто по рефлекс… Обикновено бързо се разбирахме с тях. На такива им викахме „РК“-та — от Робинзон Крузо. Та те бяха читавите.
Що се отнася до същинските ПЧЗ-та, те си бяха по-друга риба. Повечето бяха привикнали от доста време да са нещо като крале и май бе започнало да им харесва. На какво точно си бяха крале, не мога да ти кажа. Сигурно на зомбитата. Или на куислингите и противните Дзверове. Както и да е, предполагам, че яко са се кефели на тоя начин на живот, и тъкмо когато са започнали да смятат, че това ще продължава вечно, цъфваме ние и разваляме идиличната картинка. Тогава и аз го отнесох.
Разчиствахме небостъргача „Сиърс Тауър“ в Чикаго. О, да, Чикаго — спокойно мога да кажа, че кошмарите от там ще ми стигнат за цели три живота! Беше някъде в средата на зимата; вятърът от езерото духаше с такава сила, че едва сколасвахме да стоим изправени, и ето че изведнъж по главата ми сякаш замлати чукът на Тор! После се оказа куршум от мощна ловджийска пушка. Оттогава спрях да се оплаквам от неудобната бронежилетка. Някаква местна банда се беше устроила на покрива на небостъргача — направо си бяха спретнали нещо като малко кралство! — и пичовете нямаха никакво намерение да се откажат от владението си. Това беше един от малкото случаи, когато се наложи да мобилизираме пълния си набор: артилерия, гранати, даже брадлитата влязоха в действие…
187
До този момент няма обективни научни данни, които да подкрепят валидността на правилото Бергман (което обвързва телесните размери на хомотермните животни — тези с постоянна телесна температура — с ниските температури в хладните географски области, в резултат на което тамошните представители на фауната са с по-големи размери) за периода на войната. — Б.а.