(Спираме се под един стар дъб. Събеседникът ми го оглежда отгоре до долу и почуква с бастунчето си по ствола му. После казва на дървото…)
Браво на теб, страхотно се справяш.
(Разговорът ни е прекъснат от медицинската сестра, която е дошла да провери дали Мария Жуганова си е изпила витамините за бременни. Събеседничката ми е в четвъртия месец. Това ще бъде осмото й дете.)
Единственото, за което съжалявам, е, че не можах да остана в армията и да участвам в „освобождаването“ на бившите съветски републики. Прочистихме Родината Майка от надигналата се от гробовете мерзост, но настана време да прехвърлим военните действия отвъд пределите на страната. Жалко, че не бях там в деня, когато Беларус официално се върна в границите на империята ни. Казват, че скоро ще дойде ред и на Украйна, а след това… кой знае? С радост бих взела участие във всичко това, обаче ме зове друг един дълг — майчинският…
(Тя гали нежно корема си.)
Не знам колко такива клиники са пръснати из Отечеството ни. Навярно са недостатъчно. Толкова сме малко… имам предвид младите жени, способни да имат деца, които не са станали жертва на наркотиците, СПИН или възкръсналите мъртъвци… Нашият вожд заяви, че в тези трудни времена най-голямото оръжие на руската жена е нейната утроба… И ако това означава да не зная кои са бащите на моите деца или…
(Тя свежда за миг очи към земята.)
… или кои са самите ми деца, така да бъде! Аз служа на родината си и й служа с цялото си сърце.
(Улавя погледа ми.)
Учудвате ли се как този вид „съществувание“ се съчетава с новата ни фундаменталистка държава? Е, спрете да се чудите, защото никак не се връзва. Всички тия религиозни догми са за масите. Те имат нужда от опиум и ние им го даваме, за да се успокоят. Не мисля, че някой от ръководството или дори църквата действително вярва в това, което проповядва. Може би само един човек — старият отец Рижков — е вярвал, преди да го пратят на заточение в Сибир. Той вече не е в състояние нищо да предложи — за разлика от мен например… Аз ще родя на Отечеството поне още няколко дечица. Ето защо се държат добре с мен и не ми затварят устата.
(Мария хвърля бърз поглед към полупрозрачното огледало зад гърба ми.)
Какво ли ще направят с мен? Когато престана да им принасям полза, ще бъда на повече години, отколкото доживява средната рускиня в момента…
(Показва среден пръст на огледалото.)
Знаете ли какво? Те искат да чуете всичко това. Точно поради тази причина ви пуснаха в нашата страна, разрешиха ви да правите интервюта, да слушате разказите ни, да ни задавате въпросите си… Вас също ви използват, разбирате ли? Вашата задача е да разкажете на вашия свят за нас, да покажете какво се случва с всеки, който дръзне да се ебава с нас… Войната ни върна към корените ни и ни напомни какво значи да бъдем Руснаци. Ние отново сме силни, отново сме страшни, а за руснаците това значи само едно — че най-сетне отново сме в безопасност! За първи път от близо сто години насам ние можем да се сгреем в юмрука на своя Цезар, където сме на сигурно място… Сигурна съм, че знаете как е „Цезар“194 на руски, нали?
(Барът на Тревър е почти пуст. По-голямата част от клиентите вече са се прибрали — някои със собствения си кракомобил, а други са били отнесени от полицията я в изтрезвителното, я в ареста. Служителите от последната смяна прибират изпотрошените столове, метат счупените чаши и почистват локвите кръв по пода. В далечния ъгъл някакъв подпийнал южноафриканец пее изключително прочувствено парчето „Асимбонага“ на Джони Клег195 във военновременната му версия. Т. Шон Колинс разсеяно си тананика под нос няколко стиха, след което гаврътва на един дъх рома си и дава на келнера знак за още.)
Просто съм пристрастен към убиването — да, едва ли ще успея да го кажа по-добре. Вие сигурно си мислите, че всъщност не е така, понеже ония вече са били мъртви, нали така, следователно не може да се смята, че съм ги убил. Няма какво да го увъртаме — убийство си е и точка по въпроса. И ти дава такъв адреналин, че просто… няма такова нещо! Мога да плюя по довоенните наемници като ветераните от Виетнам и изродите от „Ангелите на Ада“, но като се замисля, не съм кой знае колко по-различен от тях — от покорителите на джунглата, които така и не се върнаха у дома, или от пилотите на изтребители от Втората световна, които профукаха Мустангите196 си за дрога. Живееш под такова напрежение, че навсякъде и във всичко съзираш смърт. Опитах се да се впиша, да се установя, да си създам приятели, да си намеря работа и да направя нещо за възстановяването на Америка, но не можех да мисля за нищо друго, освен за убиване. Несъзнателно започнах да изучавам шиите на хората и главите им. Мислех си: „Хъм, тоя тип има доста масивна челна кост, значи ще трябва да стрелям в окото му.“ Или: „Един бърз удар по темето веднага ще свали тая майка.“ По някое време попаднах на речта на новия президент, „Чудака“ — божичко, кой съм аз, че да наричам другите „чудаци“? — и прехвърлих в ума си поне петдесет начина да му видя сметката. Може би тогава най-накрая се взех в ръце — не толкова заради себе си, колкото заради околните. Казах си, че някой ден ще прекрача линията, ще се напия, ще се сбия с някого и ще изгубя контрол. Знаех си, че ако започна, после няма да мога да се спра, ето защо казах „Чао!“ на всички и се присъединих към „Имписи“ Да, наименованието беше същото като на южноафриканските специални части… Между впрочем, „имписи“ на зулуски означава „хиена“ — звярът, който ни избавя от мършата и труповете.
194
Думата „цар“ произхожда от старобългарската дума „цѣсарь“ — славянското произношение на последното, родовото име на Гай Юлии Цезар — пълководец, придобил голяма слава в целия античен свят. Освен „цар“, от името на Цезар се извеждат етимологически и титлите „кайзер“ (германският император) и „кесар“ — най-висшата дворцова титла във Византия след тази на императора. — Б.пр.
195
Роден през 1953 г. популярен южноафрикански музикант, който смесва в творчеството си традиционни африкански мотиви със западноевропейски музикални стилове, пеейки на английски и зулуски. — Б.пр.
196
P-51 „Мустанг“ — едноместен американски изтребител с голям радиус на действие, разработен от компанията „Норт Американ“, използван както във Втората световна война, така и през Корейската война. — Б.пр.