Не ме разбирайте неправилно. Старият свят определено ми липсва — особено някои неща, на които се радвах, или с които се надявах да се сдобия някой ден… Предишната седмица си спретнахме ергенско парти за едно от момчетата от квартала… Взехме назаем единствения работещ DVD-плейър и няколко довоенни дискове с порно… В един от филмите имаше сцена, в която Лъсти Кениън се отдава на трима мъже на покрива на перленосив кабриолет „BMW Z-4“, и аз, докато гледах, си мислех: „Мамка му, никой вече не произвежда такива коли!“
(Стековете са почти готови. Артър Синклер ги обръща на скарата и се наслаждава на ароматния дим.)
От всички постове, които съм заемал, най-много ми харесваше да бъда „монетно ченге“. Когато президентът ме помоли да се върна в правителството в качеството си на председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, едва не го разцелувах. Сигурно получавах тази длъжност само защото никой друг не я искаше — също както с „ДеСтРес“. На пътя пред нас ни дебнат толкова много предизвикателства, толкова много американци все още живеят в каменния век. Да ги накараш да се откажат от разменната търговия и отново да се доверят на щатския долар… ами, не е никак лесно. Царуването на кубинското песо продължава с пълна сила и мнозина от най-богатите граждани си имат банкови сметки в Хавана.
Само решението на дилемата с големия валутен излишък щеше да е колосален успех за всяка администрация. След войната се оказа, че се е насъбрало огромно количество пари в брой — в пустеещи сутерени, в изоставени къщи, в джобовете на покойниците… Как да различиш мародерите, заграбващи тези средства, от обикновените хора, които са успели да запазят честно спечелените си долари… и то при положение че от данните за собственост в повечето случаи бе останало едно голямо нищо? Господи, та този вид документи бяха станали по-редки и от бензина! Ето защо смятам, че да бъда монетно ченге е най-важната ми длъжност от всички досега. Ние сме се специализирали в залавянето на копелетата, които не позволяват на американската икономика да стъпи отново на краката си. И не само дребните тарикати, но и големите риби — мръсниците, които се опитват да изкупят на безценица къщите, преди оцелелите да са предявили правата си над тях, или пък лобират за протакването на законите за отмяна на регулирането на хранителните продукти и другите стоки от първа необходимост… Да не говорим за мошеници като онзи кучи син Брекинридж Скот — да, краля на „Фаланга“, който и досега се крие като плъх в антарктическата си бърлога. Той още не го знае, но ние се договорихме с Иванушките да не подновят договора му за наем. Толкова много хора го чакат да се върне у дома… сред тях и Вътрешната данъчна служба!
(Домакинът ми се усмихва и потрива ръце.)
Доверието е горивото, което задвижва машината на капитализма. Нашата икономика ще съществува дотогава, докато хората вярват в нея. Както е казал великият Франклин Делано Рузвелт: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“ Между другото, баща ми е измислил тази култова фраза. Или поне така ми е казвал.
Вече започваме да се надигаме — бавно, но сигурно. Всеки ден се откриват нови сметки в американските банки, регистрират се нови частни предприемачи, индексът „Дау“197 се вдига с пункт или два… Както става и с времето. Всяка година лятото става малко по-дългичко, а небето — една идея по-синьо. Всичко върви към по-добро. Трябва само да потърпим още малко.
(Изважда от леда две кафяви бутилки.)
Ще пийнете ли коренова бира?
(Това е исторически ден за „Обществото за защита“. Днес най-накрая са го признали за независимо подразделение на японските изкуства по самоотбрана. Сега основната мисия пред Обществото е да научи японските граждани да се защитават от живите мъртъвци. Тази амбициозна задача ще включва и усвояването на бойни техники със и без оръжие, заимствани от не-японските организации, както и помощ по внедряването на тези техники по целия свят. „Обществото за защита“ се е обявило твърдо против огнестрелните оръжия и в подкрепа на международното сътрудничество, с което вече набра голяма популярност и привлече към себе си вниманието на журналистите и високопоставените лица от почти всички страни на Организацията на обединените нации.
197
Индексът „Дау Джоунс“ показва състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Създаден е от редактора на вестник „Уолстрийт Джърнъл“ и основателя на компанията „Дау Джоунс“ Чарлз Дау. Индексът „Дау Джоунс“ е най-старият сред американските пазарни индекси и обхваща цените на 30 от най-големите публични компании в САЩ. — Б.пр.