Томонага Иджиро стои начело на делегацията от страната-домакин; усмихва се и се покланя, докато приветства парада на гостите. Кондо Тацуми също се усмихва, наблюдавайки учителя си от другия край на залата.)
Знаете ли, аз всъщност не вярвам във всички тези духовни щуротии… Според мен Томонага е просто един смахнат стар хибакуша, ала той положи началото на нещо изумително; нещо, което без всякакво съмнение ще има огромно значение за бъдещето на Япония. Ако неговото поколение искаше да управлява света, то моето се съгласи светът — или по-скоро вашата страна — да управлява нас. И тези две пътеки насмалко да доведат до унищожаването на родината ни. Затова трябваше да има и трети път — някъде по средата, може би най-приемливият от всички, — където да понесем отговорността за собствената си защита, ала не тъй арогантно и драстично, че да предизвикаме гнева и ненавистта на другите държави. Не мога да кажа дали този път е правилен, или не; бъдещето ми се струва твърде мъгляво, за да се правя на прорицател… Каквото и да стане обаче, аз ще следвам сенсей Томонага по тази пътека, заедно с всички онези, които се присъединяват към нас с всеки следващ ден. Само „боговете“ знаят какво ни очаква в края на пътя.
(Филип Адлер довършва питието си и се надига да си ходи.)
Изгубихме нещо много по-важно от хората, които изоставихме в лапите на живите мъртъвци. Това е всичко, което исках да ви кажа.
(Приключили сме с обяда и Юрген рязко изтръгва сметката от ръката ми.)
Моля ви! Аз избрах ресторанта и държа да ви почерпя. Преди не можех да понасям тази кухня — приличаше ми на бълвоч! Един следобед обаче сътрудниците ми — тези млади сабри198 с техните екзотични вкусове! — ме доведоха тук. „Просто опитайте, стари йекке199!“ — агитираха ме те. Така ме наричаха, йекке. Между другото, тази дума буквално означава „нервак“, а по една случайност това е и официалното название на немските последователи на юдаизма… Всъщност младежите бяха прави и за едното, и за другото…
Навремето попаднах в програмата „Киндертранспорт“ Тя представляваше последната възможност за извеждане на еврейските деца от Германия. Тогава за последен път видях най-близките си хора измежду живите… В едно малко полско градче има мъничко езерце, където хвърляха пепелта. Езерцето и досега е сиво — повече от половин век по-късно…
Казват, че никой не е успял да преживее Холокоста. Даже онези, които теоретично са оцелели, са били до такава степен осакатени и изкорубени отвътре, че предишната им душа и самоличност са изчезнали завинаги. Бих искал това да не е вярно. Защото ако е вярно, значи нито един от хората, които сега живеят на Земята, не е оцелял след тази война.
(Майкъл Чой се е облакътил на леера200 и се взира в хоризонта.)
Знаете ли кой на практика изгуби Z-тата световна война? Китовете. Просто нямаха никакъв шанс, когато в морето се изсипаха няколко милиона гладни хора и половината граждански флот на света бе преобразуван в риболовни кораби… А и не ти трябва кой знае какво. Само една дълбоководна бомба, пусната от хеликоптер, не твърде близо — целта все пак е да оглушиш животните, а не да ги разпарчетосаш… Клетите морски бозайници забелязваха прекалено късно опасността. Детонацията можеше да се чуе на цели километри, да не говорим за писъците… Няма по-добър проводник за звука от водата.
Загубата бе чудовищна и не трябваше да си някой вманиачен на тема зоология, миришещ на пачули зубър, за да оцениш мащабите й. Баща ми работеше в „Сркипс“ — не в клермонтския девически колеж, а в океанографскя институт край Сан Диего. Между другото, оттам се зароди любовта ми към океана и затова избрах да служа във военноморските сили… Беше просто невъзможно да откъснеш поглед от калифорнийските сиви китове. Величествени създания… Популацията им тъкмо бе започнала да се разраства, след като почти ги бяхме докарали до пълно изчезване. Бяха престанали да се боят от нас и понякога човек можеше да доплува до тях и дори да ги погали. Те бяха в състояние да ни убият на мига — само с един замах на четириметровия си опашен плавник, само с едно движение на трийсеттонното си туловище… Първите китоловци ги бяха нарекли „дяволски риби“ заради яростта, с която се съпротивляваха, когато бъдат уловени. Знаеха, че няма да им навредим. Само когато имаха новородени малки, ни оттласкваха внимателно с опашките си, намеквайки ни, че е желателно да се отдалечим. Излъчваха такава красота, такова благородство с огромната си сила и грациозните си движения… Да, калифорнийските сиви китове бяха наистина впечатляващи създания, а вече ги няма… Както ги няма и сините китове, и финвалите201, и гърбатите китове, и гладките китове… Разправят, че са забелязвали отделни белуги и нарвали202, оцелели под арктическите ледове, но навярно числеността им е недостатъчна за възстановяването на видовете им… Знам, че тук-там все още са се съхранили няколко стада косатки, обаче при днешните нива на замърсяване и оскъдното количество риба, останала в Световния океан, прогнозите не са никак оптимистични… Дори майката природа да даде на китовете-убийци203 някакъв шанс, за да се приспособят към промените подобно на някои динозаври, исполинските им нежни събратя вече са безвъзвратно изчезнали. Също като във филма „О, Господи!“204, където Всевишният предлага на Човека да сътвори скумрия от нулата. „Видя ли, че не можеш!“ — казва му той. Да, освен ако някой генетичен архиватор не е успял да се добере до тях преди дълбоководните бомби, просто няма как да възстановим калифорнийските сиви китове.
199
Дружеско обръщение, използвано от сабрите към евреите от Западна Европа и най-вече Германия. — Б.пр.
201
Финвалът е второто по големина животно на планетата след синия кит. Достига дължина от 27 метра. Както и останалите едри китове, финвалът е силно засегнат от масовия улов през двайсети век; предполага се, че в момента са останали по-малко от три хиляди екземпляра. — Б.пр.
202
Нарвал — арктически зъбат кит, близък родственик на белугата. Характерен за него е дългият рог на мъжките, който всъщност представлява силно удължен горен ляв резец (подобно на бивните на слона). Затова понякога го наричат морски еднорог. — Б.пр.
203
„Killer whale“ (букв. „кит убиец“) е англоезичното название на косатката — най-големият представител на семейство делфинови. Тя се среща във всички океани и е бозайникът с най-обширен ареал на местообитание след човека. Храни се най-вече с риба, морски костенурки, пингвини, тюлени, акули и дори с някои млади или по-дребни китове. — Б.пр.