Събориха ме на пода, до семейството ми. Сестрите ми плачеха, а майка ми се опитваше да ги закрие с тялото си. Баща ми бе прострелян в рамото. Надигнах се леко, за да надзърна през прозореца, но един войник от Израелските отбранителни сили ме натисна грубо към земята. Кръвта ми закипя и аз започнах да се оглеждам за нещо, което да ми послужи като оръжие — каквото и да е, даже парче стъкло, — с което да прережа гърлото на чифутина.
Ала ето че задната врата на „Старбъкс“ ненадейно се отвори, войникът светкавично се завъртя натам и стреля. Окървавеният труп се строполи на пода до нас и от все още потръпващата му ръка се изтърколи активирана граната. Войникът я грабна и се опита да я метне на улицата. Тя експлодира във въздуха. Войникът ни защити от взривната вълна с тялото си, но това му костваше живота и той тупна тежко върху моя застрелян арабски брат. Само че той не се оказа никакъв арабин! Когато сълзите ми изсъхнаха, забелязах характерните му сплетени кичури и ермолката39 на главата му, както и изцапания с кръв цицит40, подаващ се изпод разкъсаната му дреха. Значи този мъж, както и въоръжените бунтовници на улицата, бяха евреи! И това не беше ожесточена схватка с палестински метежници, а първите залпове на израелската гражданска война.
Каква според вас беше първопричината за тази война?
Мисля, че причините да се стигне до нея бяха поне няколко. Знам, че мнозина израилтяни не одобряваха както репатрирането на палестинците, така и общото изтегляне от Западния бряг. Сигурен съм и че заради Стратегическата програма за преселение множество сърца са се изпълнили с праведен гняв. Представете си само колко евреи са били принудени да гледат как домовете им биват сривани със земята, за да може на тяхно място да бъдат издигнати укрепени, автономни жилищни райони… И Ал Кудс, естествено… Това вече е преляло чашата. В коалиционното правителство бяха решили, че този град е едно от ключовите слаби места — от една страна е твърде голям, за да бъде контролиран, а от друга е като зейнала порта, водеща право в сърцето на Израел. И в крайна сметка евакуираха не само града, но и целия коридор от Наблус до Хеброн. Те смятаха, че възстановяването на късата стена покрай демаркационната линия от 1967-а е единственият начин да се обезпечи физическата безопасност на гражданите, независимо от реакцията на крайнодесните религиозни фанатици. Нали разбирате, че узнах всичко това доста по-късно… както и че Израелските отбранителни сили победиха само защото повечето бунтовници произлизаха от редиците на крайнодесните и поради тази причина никога не бяха служили в армията. Имахте ли представа за това? Защото аз — не! Дадох си сметка, че в действителност не знам нищо за хората, които бях ненавиждал през целия си живот. Всичко, в което непоклатимо бях вярвал до този момент, се разсея като дим през онзи ден, и на негово място изплува образът на истинския ни враг.
Заедно със семейството ми се втурнахме към задната част на внушителен израелски танк41, когато иззад ъгъла се появи един от онези черни ванове, в които бяха отвеждани заразените. Миг по-късно той беше поразен от ракета, изстреляна от ръчен противотанков юмрук. Попадението беше директно в двигателя — машината буквално излетя във въздуха и се преобърна, след което се сгромоляса с трясък върху асфалта и се взриви, превръщайки се в ослепително оранжево огнено кълбо. Само няколко крачки ме деляха от задния люк на „Меркава“-та; това обаче ми бе напълно достатъчно, за да видя какво се случи по-нататък. От горящите отломки изпълзяха хора — бавно тътрещи се човешки факли, по които войниците наоколо моментално откриха огън. Виждах малките дупчици, които куршумите пробиваха в гърдите им, но попаденията като че ли нямаха някакъв ефект върху пламтящите фигури. Тогава командирът на бойния отряд, който стоеше точно до мен, изкрещя: „Б’рош! Йорех б’рош!“ и войниците промениха целите си. Вече стреляха по главите… и черепите на съществата започнаха да се взривяват. Бензинът си гореше, а те падаха на земята един след друг — овъглени, почернели, обезглавени трупове. Изведнъж разбрах какво беше имал предвид баща ми, когато се опитваше да ме убеди в сериозността на положението… както и защо правителството на Израел беше предприело толкова радикални мерки в усилията си да предупреди целия свят за надвисналата заплаха! Единственото, което не можех да разбера, беше защо останалата част от света не обърна никакво внимание на предупрежденията.
40
Цицит — сплетени връзки с ресни, които се спускат от четирите ъгъла на молитвеното покривало в юдаизма. — Б.пр.
41
За разлика от повечето основни бойни танкове на въоръжение в страната, специално разработените и произвеждани от Израел „Меркава“ („колесница“) са снабдени с люкове в задната си част, позволяващи качването и съответно транспортирането на пехотинци. — Б.а.