Отговорността
(Кабинетът на директора на Централното разузнавателно управление би могъл съвсем спокойно да принадлежи на някой мениджър, лекар или най-обикновен директор на провинциална гимназия. На полицата се вижда обичайната колекция от справочници, стените са окичени с рамкирани фотографии и дипломи, а на бюрото му се откроява бейзболна топка с автограф от Джони Бенч от „Синсинати Редс“. Боб Арчър, любезният ми домакин, прочита по изражението на лицето ми, че съм очаквал нещо съвсем различно. Подозирам, че точно поради тази причина е избрал да проведем интервюто именно тук.)
При мисълта за ЦРУ в съзнанието ви вероятно изникват двата най-популярни и устойчиви стереотипа. Първият е, че задачата ни е да се ровим из цялото земно кълбо в търсене на потенциална опасност за САЩ, а вторият — че разполагаме с всички ресурси да направим това. Тези митове съпровождат всяка организация, която трябва да съществува и действа в условията на строга секретност. Секретността е вакуум, а нищо не запълва вакуума така добре, както параноидните спекулации. „Хей, чу ли, че еди-кой си убил еди-кой си… казаха ми, че ЦРУ стояло зад тая работа.“ „Хей, знаеш ли, че военният преврат в еди-коя си бананова република май е организиран от ЦРУ?“ „Хей, внимавай с тоя уебсайт! Нали знаеш, че ЦРУ следи всички сайтове, в които влизаме!“ Така хората си ни представяха преди войната и, честно казано, ние с радост поддържахме тази тяхна представа. Защото искахме лошите да ни мислят за всесилни, да се страхуват от нас и да помислят малко повечко, преди да предприемат нещо в ущърб на нашите граждани. Това е предимството да те мислят за някакъв всезнаещ октопод, протегнал пипалата си навсякъде. Обаче имаше един недостатък — свестните американци също вярваха в този злокобен образ и всеки път, когато някъде се случеше нещо лошо, кого според вас сочеха с пръст? „Хей, откъде тая загубена страна се сдоби с ядрено оръжие? Къде гледа ЦРУ? Как може толкова много хора да бъдат убито от този фанатик? Къде беше ЦРУ? Защо никой нищо не ни каза за тия живи мъртъвци? Защо всички си траеха чак до момента, в който започнаха да нахълтват през прозорците на къщите ни? Къде, по дяволите, беше проклетото ЦРУ?“
Всъщност нито Централното разузнавателно управление, нито която и да е друга официална или неофициална американска разузнавателна служба никога не е представлявала нещо от сорта на всевиждащи, всезнаещи Илюминати. Най-малкото, просто защото нямахме достатъчно финансиране за това. Дори когато ни бяха дали изключителни правомощия по време на Студената война, беше физически невъзможно да имаме очи и уши във всички мазета, пещери, улички, кьошета, бордеи, бункери, кабинети, къщи, коли и оризови плантации по света. Не ме разбирайте погрешно — не казвам, че не сме си вършили работата, понеже една част от всичко онова, което ни приписваха, наистина бе наше дело. Но ако съберете накуп всички абсурдни шпионски истории и конспиративни теории — като се започне с Пърл Харбър42 и се стигне до Голямата паника, — ще получите една чудовищна организация, превъзхождаща по своето могъщество както Съединените щати, така и всички обединени усилия на човешката раса.
Ние не сме някаква страховита, забулена в тайнственост свръхсила с древни тайни и чуждопланетни технологии. Знаем докъде се простират границите на възможностите ни и разполагаме с ограничени ресурси, така че какъв смисъл има да ги пилеем, втурвайки се подир всяка потенциална заплаха? Тук вече стигаме до втория популярен стереотип, за който споменах — митът за истинската дейност на разузнавателната служба. За съжаление не сме способни да се ровим упорито из целия свят с надеждата да се натъкнем на нови потенциални опасности. Наместо това винаги сме се стремили да отсяваме реалните, вече изявени заплахи, и да се концентрираме върху тях. Ако вашите руски съседи се опитат да запалят къщата ви, няма да ви пука особено за арабите от съседния квартал, нали? Ако в задния ви двор неочаквано се промъкне някой арабин, тутакси ще забравите за проблемите си с Китайската народна република. А ако китайските комунисти цъфнат на прага ви с уведомление за изселване в едната ръка и коктейл „Молотов“ в другата, изобщо няма да ви хрумне да проверявате дали пък случайно зад гърбовете им не се крият живи мъртъвци.
Но не започна ли епидемията именно от Китай?
Оттам започна, както и най-голямата „Маскировка“ в историята на съвременния шпионаж.
Не ви разбрах…
42
Всъщност ЦРУ, което първоначално се е наричало „Бюро за стратегически операции“ (OSS), е създадено едва шест месеца след японската атака над Пърл Харбър. — Б.а.