Имам предвид целенасочена фалшификация, абсолютна постановка. В КНР добре знаеха, че Русия вече не ни интересуваше и именно те вече са нашата цел номер едно по отношение на шпионажа. Китайците си даваха сметка, че по никакъв начин няма да успеят да прикрият съществуването на общонационалните си програми от типа „Здраве и сигурност“. И очевидно са стигнали до извода, че перфектната стратегия ще е да ги „скрият“ на най-видното място. И вместо да лъжат за своите програми, те започнаха да лъжат за техните крайни цели.
Говорите за преследванията на инакомислещите?
Не само. За да видите картината в пълната и цялост, трябва да погледнете доста по-нагоре. Целият инцидент в Тайванския проток например, победата на тайванската национална партия на независимостта, убийството на министъра на отбраната на КНР, заплахите за война, демонстрациите и последвалите репресии — всичко това бе организирано от министерството на държавната сигурност, и то поради една-единствена причина! Да се отвлече вниманието на света от реалната заплаха, надигаща се вътре в Китай. И ето че проработи! Всяка трохичка с разузнавателни сведения, която получавахме, внезапните изчезвания, масовите екзекуции, полицейският час, повиквателните за запасняците… всичко идеално се връзваше със стандартния начин на действие на китайските комунисти. Планът им сработи толкова добре, че бяхме сто процента сигурни — в Тайванския проток всеки миг ще избухне Третата световна война, — и поради тази причина побързахме да изтеглим всичките си разузнавателни структури от страните, където епидемиите от реанимирани мъртъвци току-що започваха.
Китайците добре са си изиграли картите…
А ние — по-зле от всякога. За Управлението настанаха тежки времена. Още не можем да се съвземем от чистките…
Имате предвид реформите?
Не. Имам предвид чистките, понеже точно това представляваха. Дори Сталин с всичките му там разстрели и арести на най-добрите военачалници не е могъл да нанесе такава вреда на националната сигурност, каквато успя да постигне нашата администрация със своите „реформи“. Последната локална война претърпя пълно фиаско и познайте кой обра пешкира. Наредиха ни да следваме политическата програма, а когато тя се превърна в политическа отговорност, онези, които даваха заповедите, се скриха в тълпата и ни посочиха обвинително с пръст. „Кой първи предложи да воюваме? Кой забърка тази каша? ЦРУ!“ Отгоре на всичко ситуацията бе такава, че не можехме да се защитим, без да навредим на националната сигурност. Бяхме принудени да изтърпим удара с вързани ръце. И какъв беше резултатът? Изтичане на мозъци. Защо да чакаш да станеш жертва на политическия лов на вещици, когато можеш да избягаш в частния сектор? Там заплатата е по-голяма, работното ти време е нормално и получаваш малко повечко уважение и респект за работата си. Изгубихме множество чудесни специалисти… огромно количество опитни, инициативни, безценни разузнавачи-аналитици… При нас остана утайката — сбирщина от алчни, некадърни, късогледи блюдолизци.
Едва ли всички са били такива…
Не, разбира се, че не. Някои от нас не си тръгнаха, защото действително вярваха в онова, което вършехме. Все пак не бяхме дошли в Агенцията за пари, изгода, привилегии или за да ни потупват по гърба. Бяхме избрали тази работа, понеже желаехме да служим на страната си. Да осигурим безопасността на американския народ. Ала дори когато си закърмен с такива идеали и неотклонно ги носиш в сърцето си, настъпва един момент, в който осъзнаваш, че сборът от всичките ти усилия, сумата от всичката тази кръв, пот и сълзи, които си пролял, в края на краищата се свежда до нула.
Значи сте знаели какво всъщност се случва?
Не… не… просто нямаше как. Не разполагахме с никакви доказателства…
Обаче сте имали определени подозрения…
По-скоро съмнения.
Може ли да сте по-конкретен?
Не. Съжалявам. Но мога да ви уверя, че няколко пъти повдигах тази тема пред колегите си.
И какво стана?
Отговорът им неизменно бе един и същ. „Това ще те вкара в гроба.“
Прави ли бяха?
(Кима.) Проведох кратък разговор с… една високопоставена личност… общо-взето ми отдели не повече от пет минути. Изрази загриженост. Благодари ми и обеща веднага да проучи нещата. На следващия ден получих заповед незабавно да замина за Буенос Айрес.