След Виетнам, докато служех като млад взводен командир в Западна Германия, се наложи да въведем специална система от поощрения, за да предпазим войниците от самоотлъчване. След последната локална война обаче никакви поощрения не бяха в състояние да запълнят оределите ни редици; същото се отнасяше и за паричните бонуси, редуцираните срокове на службата и онлайн-вербуването, замаскирано като наглед обикновена видеоигра43. На това поколение му писна окончателно от нас. И точно поради тази причина, когато немъртвите се надигнаха и започнаха да поглъщат страната ни, ние се оказахме твърде слаби и уязвими, за да ги възпрем.
Не обвинявам цивилното управление и изобщо не твърдя, че ние — хората в униформи — не сме задължени да му служим. Това е нашата система и тя е най-добрата в целия свят. Тази система обаче се нуждае от грижи, ето защо трябва да я защитаваме, да я отстояваме и никога вече да не я потъпкваме по такъв начин.
(В довоенните времена това поселище се е считало за най-отдалеченото кътче на Земята. Тук, в непосредствена близост до южния геомагнитен полюс на планетата, над четирикилометровата ледена кора на езерото Восток, е регистриран световният рекорд по най-ниска температура — минус осемдесет и девет градуса по Целзий! По принцип дори и в най-„топлите“ дни живакът на термометъра рядко се вдига над двайсет и два градуса под нулата. Ала именно тези екстремни студове, в съчетание с обстоятелството, че ти трябва около месец, за да се добереш до станцията, са накарали Брекинридж „Брек“ Скот да дойде тук.
Срещаме се в така наречения „Купол“ — укрепена геодезична „оранжерия“, която се снабдява с енергия от геотермалната електроцентрала на изследователската станция. Това нововъведение, заедно с редица други, е направено лично от мистър Скот, след като „наема“ станцията от руското правителство. Споделя ми, че не я е напускал от времената на Голямата паника.)
Разбирате ли от икономика? Говоря за истинския, довоенен, глобален капитализъм. Знаете ли как функционираше той? Аз — не, и всеки, който ви отговори другояче, значи ви пързаля. Там нямаше правила, нямаше абсолютни понятия. Губиш, печелиш, чиста лотария! Единственото правило, в което намерих някаква логика, ми беше обяснено в Уортън от един професор. Професор по история, не по икономика. „Страхът — ми каза той, — страхът е най-ценната стока във Вселената.“ Това направо ми скри шапката. „Включете телевизора си! — продължи професорът. — Какво виждате? Хора, които продават своите стоки? Не. Хората продават своя страх от това, че може да им се наложи да живеят без стоките си.“ Мамка му, той беше дяволски прав. Страхът да остарееш, страхът да останеш сам, страхът от бедността, страхът от провала… Страхът е нашата най-съществена, най-фундаментална емоция. Страхът е първичен. Страхът продава. Това се превърна в моя мантра. „Страхът продава.“
Когато за първи път чух за странната нова зараза — тогава още я наричаха „африкански бяс“, — видях в нея шанса на живота си. Никога няма да забравя това предаване — Кейптаун, само десет минути чист репортаж и после цял час разсъждения на тема какво би могло да се случи, ако вирусът случайно стигне до Америка. Боже, пази новините! Трийсет секунди по-късно вече натисках бутона за бързо набиране на телефона си.
Веднага се видях с най-близките си приятели. Те също бяха гледали въпросното предаване. Първи предложих реална, работеща идея — ваксина, истинска ваксина против бяс. Слава богу, от бяса няма излекуване. Лекарството щеше да накара хората да си го купуват само ако заподозрат, че са болни. Но ваксината е нещо съвсем различно! Тя предпазва от страшната болест! Хората ще си я купуват през цялото време, докато има опасност да се заразят! Имахме много връзки в биомедицинската промишленост, а още повече — на Хил и Пен авеню. Щяхме да получим прототип само след месец, а официалната оферта бе изготвена само за два дни. Стиснахме си ръцете, щастливи и доволни…
Ами Агенцията по храните и лекарствата?
Моля ви се! Ама вие сериозно ли? Та по онова време Агенцията беше една от най-лошо финансираните и най-зле управляваните организации в страната! Според мен още се радваха, че са успели толкова ловко да премахнат червения оцветител номер 244 от дражетата „M&M“ Отгоре на всичко това беше най-приятелски настроената към бизнеса държавна администрация в историята на Америка! Бас държа, че заради онзи тип в Белия дом Дж. П. Морган и Джон Д. Рокфелер яко са се дървили от кеф в гробовете си. Подчинените му дори не си даваха зор да четат нашите доклади за себестойността и характеристиките на продукта. Сигурно вече са се оглеждали за вълшебна панацея. Само след два месеца ваксината премина през Агенцията. Помните ли речта на президента пред конгреса? Как препаратът вече бил изпробван в Европа и само нашата „раздута бюрокрация“ забавила появата му на американския пазар? Тогава вероятно си спомняте и за бръщолевенията му от сорта на „Хората не искат голямо правителство, а голяма защита, и я искат сега!“ Майко мила, мисля, че половината страна яко се подмокри при тия негови думи. Колко му скочи рейтингът тогава? На шейсет процента? Или чукна седемдесет? Не помня. Знам само, че в първия ден, когато пуснахме нашите акции на борсата, цената им хвръкна с 389 процента!
43
Преди войната правителството на САЩ пусна в интернет безплатна онлайн игра тип „шутър“ под названието „Американска армия“. Мнозина предполагаха, че същинската й цел е привличането на новобранци. — Б.а.
44
Мит. Червените дражета „M&M“ действително не се произвеждаха в периода между 1976 и 1985 година, ала в производството им никога не е бил използван червеният оцветител номер 2. — Б.а.