Какво, нима вие бихте предпочели да кажем на хората истината? Че това не е някакъв нов щам на вируса на бяс, а някаква непонятна суперчума, която възкресява мъртвите? Давате ли си сметка за паниката, която щеше да настъпи? За протестите, бунтовете, безпорядъка, милиардите долари обезщетения за унищожена частна собственост? Можете ли да си представите наплашените до смърт сенатори, които блокират работата на правителството, за да прокарат някакъв помпозен и абсолютно безполезен „Закон за защита от зомбита“ в Конгреса? Ами какъв удар би нанесло всичко това върху политическия капитал на администрацията? Имайте предвид, че говорим за година на избори и за изключително оспорвано, тежко съревнование! Ние бяхме „чистачите“ — онези нещастници, на които им се падна да избършат говната на последната администрация, — а, повярвайте ми, за последните осем години се беше натрупала огромна воняща купчина! Успяхме отново да се шмугнем във властта само защото новата кукла на конци, която подкрепихме, се съдра от обещания да ни „върне мира и просперитета“ Американците просто не биха се примирили с нищо друго. Мислеха си, че са изтърпели предостатъчно, и щеше да е истинско политическо самоубийство да им кажеш, че най-тежкото тепърва предстои.
Значи така и не сте се опитали да разрешите проблема.
О, само не започвайте пак! Нима може да се „разреши“ проблема с бедността? Или този с престъпността? Можете ли да ми кажете как да се справим със заболяванията, безработицата, войните или другите социални язви? Можете, ама друг път. Единственото, което сте в състояние да сторите, е да ги държите под контрол, ограничавайки ги до някакво поносимо равнище, давайки възможност на хората да живеят сравнително спокойно. И това не е цинизъм; това е зрелият подход. Не можете да спрете дъжда, но за сметка на това можете да построите покрив, който да не капе… или поне да не капе върху главите на онези, които ще гласуват за вас.
Какво искахте да кажете с това?
Хайде, моля ви се…
Съвсем сериозно ви питам. Какво точно имахте предвид?
Добре, господинчо „Мистър Смит отива в шибания Вашингтон“! Исках да кажа, че в политиката трябва да се концентрираш върху нуждите на своята електорална база. Докато тя е доволна, и ти ще си седиш доволен в Белия дом.
Затова ли не обърнахте внимание на отделните случаи на заразяване?
Божичко, казвате го така, все едно тотално сме ги игнорирали!
Поискаха ли местните правоохранителни органи допълнителни подкрепления от федералното правителство?
А кога ченгетата не са искали повече хора, оръжия, време за обучение или „социално-ориентирани програми за финансиране“? Та тия кокони са по-ужасни и от военните! Не спират да мрънкат, че все нещо не им стига, но нима рискуват топлите си столчета с вдигането на данъците например? Налага ли им се да обясняват на селяндура Питър защо държавата го обира в полза на Пол от гетото?
Не се ли опасявахте от публични разкрития?
От чия страна?
На пресата, на медиите…
На „медиите“? Да не би да имате предвид онези информационни мрежи, собственост на някои от най-големите корпорации в света… Корпорации, за които една нова паника на фондовата борса би означавала сигурна смърт? За тези медии ли говорите?
Тоест така и не си направихте труда да прикриете истината?
Не бе и необходимо; медиите сами свършиха прекрасно тази работа. Нали щяха да изгубят не по-малко от нас, ако не и повече… Освен това получиха своите сензации цяла година преди първия случай на заразен в Америка. После дойде зимата, „Фаланга“-та заля пазара и броят на заразените намаля. Може и да се е наложило да се „разубедят“ двама-трима млади репортери, но след няколко месеца африканският бяс вече не беше новина. Болестта беше взета под контрол. Хората започнаха да свикват с нея и вече очакваха нещо ново, нещо различно… Големите новини са си голям бизнес! И ако искаш да постигнеш успех в него, трябва да ги предлагаш топли на хората.
Ами другите средства за масова информация?
О, разбира се, как можах да ги забравя! Знаете ли кой ги слуша тях? Никой! На кой му пука за шепата фанатични поклонници на PBS или NPR47, които не са съгласни с мнението на мнозинството? Колкото по-гръмко тези яйцеглави48 крещяха „Мъртвите бродят сред нас!“, толкова повече истинските американци ги игнорираха.
47
PBS („Държавната служба за обществено радиоизлъчване“) и NPR („Националното обществено радио на САЩ“) са създадени след приемането на Закона за обществените радио и телевизия през 1967 година. — Б.пр.
48
Яйцеглави („eggheads“) — насмешливо-пренебрежително название на „умните глави“ в САЩ. Води началото си от ТВ-сериала „Батман“ от 60-те години, където фигурира герой с прозвището „Яйцеглавия“, смятан за „най-умния злодей в света“. — Б.пр.