Може пък наистина да съм бил наемник, ала никога не бихте го предположили, съдейки по външния ми вид. Спретнат и изтупан, с представителна кола, прекрасна къща и дори домашна прислужница, която идваше веднъж седмично. Имах много приятели и отлични възможности за брак, а спортните ми постижения в местния кънтри-клуб бяха не по-лоши от тези на професионалистите. Нещо повече — работех в компания, която по нищо не се различаваше от другите фирми от периода преди войната. Никакви плащове и кинжали, конспиративни срещи в тайни помещения и среднощни пликове с указания за следващата поръчка. Имах си и отпуск, и болнични, пълна медицинска и чудесна стоматологична застраховка. Плащах си всички данъци — колкото и високи да бяха, — и заделях допълнителни суми за пенсионен фонд… Спокойно можех да работя и отвъд Океана, защото търсенето на кадри като мен бе наистина голямо, но след като видях през какво трябваше да преминат приятелите ми в последната локална война, си казах: „Който иска, да си троши главата! По-добре да съм бодигард на някой мазен изпълнителен директор или тъпа знаменитост!“ В ей такова положение ме завари Голямата паника.
Не е проблем да спомена някои имена, нали? Понеже част от тези хора все още са живи, бизнесът им процъфтява и… Можете ли да си представите, че и до днес ме заплашват как щели да заведат дело срещу мен? След всичко онова, което се случи? Окей, значи няма да споменавам конкретни имена и места, но мога да кажа, че ставаше въпрос за един остров… голям остров… дълъг остров55, намиращ се съвсем близо до Манхатън. Не могат да ме осъдят за това, нали?
Моят клиент… нямам идея с какво се занимаваше. Нещо в сферата на развлеченията или крупните финансови операции. Както и да е. Мисля, че като нищо би могъл да се окаже някой от старшите акционери в компанията ми. Каквато и да беше истината, важното е, че беше гърчав с пари и живееше в невероятна къща на самия плаж.
Нашият клиент обичаше компанията на знаменитостите. Твърдеше, че ще осигури безопасността на всички, които са в състояние да „излъскат“ и напомпат имиджа му по време на и след войната, правейки се на Мойсей пред изплашените и известните. И знаете ли какво — те се хванаха на въдицата. Актьори, певци, рапъри, спортисти и най-различни популярни лица, които си свикнал да гледаш в токшоутата или риалити-форматите… включително и онази богата, разглезена мръсница, известна само с това, че е богата разглезена мръсница!
Имаше един магнат, собственик на звукозаписна компания, с огромни диамантени обици на ушите. Та той имаше някакъв стар съветски калашник с подцевен гранатомет и се хвалеше, че оръжието било точно копие на онова от филма „Белязаният“ Така и не посмях да разбия илюзиите му и да го светна, че пушкалото на сеньор Тони Монтана всъщност е американско — „M 16 A 1“ Сещам се и за един политически клоун… Да, същият, дето водеше онова шоу… Та той шмъркаше кокаин, поръсен между бомбите на невръстна тайландска стриптийзьорка, а в паузите разправяше, че въпросът не бил само в противопоставянето между живите и мъртвите, а щял да окаже въздействие върху всички аспекти на обществото — в социален, икономически, политически и дори екологичен план. Направо щяло да ни помете като шибана взривна вълна. Тоя тип изтъкваше, че подсъзнателно всички знаели истината още по време на „Голямото отричане“, и точно поради тази причина хората така побеснели, когато истината лъснала наяве. Де да знам, навярно думите му не бяха лишени от смисъл… Най-малкото, поне докато не започна да бръщолеви разни дивотии за царевичния сироп с високо съдържание на фруктоза и опасната феминизация на Америка.
Откачена работа, напълно съм съгласен, но на такива места просто няма как да не се натъкнеш на подобни хора… Аз поне си имах едно наум и прогнозата ми се оправда. Онова, което не очаквах обаче, бяха техните „свити“… Разбирам, че всяка „звезда“ трябва да има по няколко си там стилисти, пиари и лични асистенти… Някои от тях всъщност си бяха много точни и причината за присъствието им тук се дължеше на факта, че хем трябваше да си изкарват прехраната, хем и се опитваха да осигурят своята безопасност. Млади хора, които се опитват да се издигнат; разбираемо е, нали? Не мога да ги виня за това. Имам предвид ония, другите… Абсолютни задници, които се опияняваха от миризмата на собствените си говна. Арогантни копеленца, които само раздаваха заповеди наляво и надясно. Запомнил съм един от тях, понеже носеше бейзболна шапка с надпис „Направи го!“ Май беше персонален съветник или нещо от сорта на оня мазен урод, който спечели онова риалити-шоу за търсене на таланти… Та тоя тлъстак бе събрал около себе си поне четиринайсет човека! Я си представете сега общото количество хора, които бяха събрани в тази къща! Помня как отначало си помислих, че е невъзможно да обезпечиш нуждите на толкова народ, обаче след първоначалния обход на терена осъзнах, че големият шеф наистина се бе погрижил за всичко.
55
Героят намеква за Лонг Айлънд (в буквален превод „Дългият остров“) — остров в щата Ню Йорк с население от 7 536 000 жители и обща площ от 3 567 км2, което го прави най-големият остров в континенталните Съединени щати, както и най-населеният американски остров въобще. — Б.пр.