Имахте ли танкове?
Човече, имахме всичко — танкове, БТР-и брадли и хъмви-та (бойните хамър-и), въоръжени с какво ли не — от картечници петдесети калибър до най-новите руски автоматични миномети „Васильок“ Между другото, от тях наистина имаше голяма полза. Ние специално разполагахме с „Авенджър Хъмви“, оборудвано с ракети земя-въздух „Стингър“, и танков мостопоставач AVLB, който беше просто перфектен за дълбокото десетина сантиметра поточе, което течеше покрай магистралата. Имахме и няколко XM-5, натъпкани догоре с техника за радиоелектронна борба, както и… а, да, и цял комплекс преносими армейски тоалетни, заемащи огромна площ, пльоснат ей тъй насред всичко останало. За какъв дявол ни беше той, при положение че водата още не бе спряла и кенефите във всяка сграда в градчето си работеха без проблеми? Само тия преносими клозети ни липсваха! Никаква полза нямаше от тях — само задръстваха движението, макар че някои отбелязаха, че радвали окото. Да, май точно затова ги бяха курдисали до бойните машини — за да радват окото!
Най-вероятно на медиите…
Ама разбира се, как можах да забравя медиите! Закъде без тях! На всеки двама-трима униформени войници се падаше минимум по един репортер59. Част от журналистите вървяха пеша, но по-големите късметлии сред колегите им си пътуваха в комфортни бусчета… Да не говорим колко новинарски хеликоптери кръжаха над нас… А спокойно можеха да се погрижат за спасението на жителите на Манхатън… Мамка му, сигурен съм, че всичко това се правеше заради пресата — за да покажем страшната си бойна мощ… или тен, ха-ха! Без майтап — някои от войниците току-що се бяха върнали от пустинята и даже не бяха успели да измият маскировката си. С две думи, цялата работа беше едно голямо позьорство… което включваше не само техниката, но и самите нас. По някое време ни екипираха с МОРР-4, представяте ли си? Това е уникалният армейски костюм с най-висока степен на защита — едни такива тумбести скафандри със специални маски, предпазващи от радиация и биохимично оръжие…
Възможно ли е началството ви да е смятало, че вирусът се пренася по въздушно-капков път?
Тогава защо не се погрижиха за журналистите? Защо самото „началство“, както се изразихте, и всички зад отбранителната линия не се екипираха така? О, как така ще си развалят кефа? Те се наслаждаваха на прохлада и комфорт в обичайните си военнополеви униформи, а ние яко се потяхме под слоевете импрегнирани с въглен гума и пластмаса, да не споменавам тежките пластини на армейските бронежилетки. На кой умник изобщо му скимна да ни облича в бронежилетки? Дали не го бяха направили само защото медиите се скъсаха да мрънкат, че в последната война количеството бронежилетки било крайно недостатъчно? За какъв дявол ти е каска, когато имаш срещу себе си жив труп? На него му е нужна каска, не на теб! Ами специалното мрежово оборудване… бойната интеграционна система „Ленд Уориър“? Това е ултрасложен електронен набор, който позволява на войниците да комуникират помежду си, а на командирите — да се обръщат директно към нас. Имаш на главата си един окуляр, посредством който можеш да зареждаш сателитни карти, GPS-данни и всякакви там изображения от спътниците. Можеш да установиш точното си местоположение на бойното поле, да разгледаш позициите на своите и на враговете… Както и да получиш картина от видеокамерата на своето оръжие или това на твой колега, и да разбереш крие ли се някой зад оная ограда или близкия ъгъл. „Ленд Уориър“ даваше възможност на всеки войник да получава информация от командния пост, а на командния пост — да контролира войниците като едно цяло. „Мрежоцентриран“ — ето какво слушах да повтарят до припадък всички офицери, застанали пред микрофоните на репортерите. „Мрежоцентриран“ и „хипервойна“. Супер звучи, нали? Само дето не беше никак супер да копаеш окоп в пълно бойно снаряжение, МОРР-4, бронежилетка и „Ленд Уориър“ — особено в най-горещия ден на едно от най-горещите лета! Не можех да повярвам, че още стоя на краката си, когато Зак реши да ни дойде на гости. Отначало не бяха много — по един, по двама, живите мъртъвци се клатушкаха между изоставените коли, задръстили шосето. Бяха като отделни струйки, процеждащи се бавно към нас. Е, поне бежанците вече бяха евакуирани. Окей, съгласен съм — тук си бяха свършили работата. Изборът на Йонкърс за арена на бойните действия и евакуацията… да, по отношение на тези две неща нямаше издънки. За разлика от всичко останало…
59
Това, естествено, е преувеличение, но довоенните хроники свидетелстват, че в Йонкърс количеството на пресата в съотношение с военните е било най-голямото за цялата писана история на човечеството. — Б.а.