И затова вътрешните стени са се превърнали в капитални, носещи.
И затова вътрешните стени се зидат с циментов разтвор, а външните — с хоросан.
И затова трегерите и плочите са от най-различен вид: железобетонни, гредоред, поставени на ребро дъски, железни греди и какво ли не щете още.
И затова съединението на тия трегери и плочи помежду им представлява нещо невероятно сложно и все не става и не става.
За да покажат смелостта на архитектурните форми, авторите на проекта на студентския дом са прехвърлили и надхвърлили всички най-високи норми за разход на остродефицитни материали, дори тия, отнасящи се за промишленото строителство. По разход на железни греди най-високите норми са надхвърлени със сто и двадесет и две на сто. По разхода на цимент — с двеста и осемдесет на сто. А по отношение на най-дефицитния материал — сортовата стомана, гениалните майстори-строители са достигнали седемстотин и осемдесет — почти осемстотин на сто преразход.
И само по тухлите не са изпълнили тия гении нормата. Изразходвани са само седемдесет и четири на сто от полагаемите се тухли. Тъй де, кой е тоя елегантен архитект, дето в днешно време ще вземе да ти строи с тухли? Та това е, ха, колко старомодно е това! Стомана и бетонец, бетонец и стъкло, стъкло и стомана, а наоколо шевици и дантелки от стомана — само така е прието да се обличат днес къщите, само така стават за пред хората.
Инженери и стопански дейци, ръководители на обекти, секретари на ядки, ударни бригади за борба с преразходите от сутрин до вечер тичат из града с изплезени езици, гледат да откопчат от нейде си десетина варела цимент, половин дузина стоманени греди. Като тичат, честичко минават край грандиозния строеж, край цяла гора стомана и железни греди. Но дори не поглеждат нататък. Обзема ги плахост. По всичко се вижда, че тук се гради някакъв нечуван гигант на тежката промишленост.
А всъщност тук се строи студентско общежитие и в напъните си да докажат някому нещо, архитекти-модаджии прехвърлят теглото на външната стена върху вътрешната, хвърляйки в зиналото гърло на чудовищното си начинание чудовищни порции стомана и цимент.
Запитан относно своите изключителни, прекалено разкошни за времето си архитектурни апетити, инженер Валуев презрително отпрати питащите към утопичните трудове на другаря Сарсович.
Впрочем и самият архитект Валуев благоволи да обясни своята многообещаваща дейност. Той помести в списание „Червено студентство“ статия, излагаща проекта му за общежитието. Статията носи скромното и не недвусмислено заглавие:
„Скок в социализма“
Именно скок. И дори не скок, а пълно салтомортале.
„Прозвището, което в почти всички случаи се смята за упрек към младоците — фантазьори, — днес звучи инак. Без фантазия не можем да си представим онова, което още не е било, онзи желан строй и неговото материално оформление, заради които мнозина са дали живота си…“
„След звънеца за събуждане студентът, облечен с обикновена платнена пижама, слиза във физкултурния салон, за да си направи гимнастиката… От този момент нататък напълно затворената нощна кабина започва енергично да се проветрява и това трае целия ден. Влизането в нея до (Настъпването на нощта е забранено. Като направи гимнастиката си, студентът отива в гардероба, където в специален шкаф се намират дрехите му. В непосредствена близост са разположени баните, където той може да вземе душ и да се преоблече. Той завършва тоалета си в бръснарницата…“
„Специално санитарно устройство, вентилация, физически средства на съвременната медицина; душове и вани, басейн, облъчване с ултравиолетови лъчи, зали за гимнастика, за игри, спортни площадки…“
Както виждате, Валуев скача и надалеч, и нависоко, пък и красиво. Да се възразява срещу подобни скокове, не е за препоръчване. Опасно е. Валуев незабавно ще те обвини в реакционност, в изостаналост, в класова омраза към пролетарското студентство. По-добре да си прехапеш езика, да замреш и мълчаливо да се любуваш.
Все пак обаче, през чии глави скачате вие, другарю Валуев, с вашите нощни кабини и с ултравиолетовите си облъчвания?
Сега ще ви кажа през чии.
Да не повтаряме отново, че неизвестно с какво право и „Сталстрой“, и вие сте надскочили и най-високите разходни норми и сте откраднали от промишленото строителство огромни количества най-остродефицитни материали, изправяйки се по този начин пред опасност от провал и проваляйки строежа на извънредно важни индустриални обекти.
Но да кажем, че тези материали действително и сериозно са облекчили жилищните нужди на нашето студентство.