Романите на Карл Май са неизчерпаем извор на благородни чувства и силни емоции, на много човечност и свеж хумор; те са ценни за нас и с ред етнографски, географски и езикови познания, които ни дават. И все пак, струва ни се, че главната причина за голямата популярност на Карл Май би трябвало да се потърси другаде. Алберт Швайцер казва следното: „… това което ме запленява най-силно в творчеството му, е неговото миролюбие и открит стремеж към взаимно разбирателство между народите, които оживяват почти във всички негови книги… и тъкмо това считам за безсмъртно в творчеството му!“ („Аз“, стр. 379) Наистина, Карл Май е твърдо убеден, ч е мечтаният от него бъдещ свят на „благородните“ хора, светът на едно хуманистично и демократично общество, може да бъде създаден едва тогава, когато войната стане невъзможна, когато бъдат премахнати колониализмът, експлоатацията и расовата ненавист. Карл Май пише: „Хиляди пъти тежко и горко на онези, които проливат кръвта на стотици хиляди хора, за да могат десетина рицари да накичат гърдите си с «Железен кръст — първа степен»! Ние се нуждаем от мъже на ума, на науката и изкуството! Но те не се създават при Ваграм и Ватерлоо!“
Израснал в най-голяма мизерия, Карл Май остава завинаги свързан със съдбата на бедните и изстрадали хора. Още през детството му у него се заражда дълбока омраза към неправдата и експлоатацията. По-късно той се развива като писател-хуманист, убеден пацифист и демократ, човек с будна гражданска съвест. Ернст Блох, прогресивен немски философ, като отбелязва, че Май е „помел мухъла на своето време“, изтъква, че той не се е занимавал с идеалите на буржоазията като „салонен блясък, изтънчени хора“, а се е заел отново „с индианския роман от времето на Купър, от времето на революционните идеали“.
Като взима за прототип на легендарните си герои действително съществували висококултурни и интелигентни представители на червенокожата раса, (например вожда на индианците сенека, Саго-йе-ват-ха, 1752–1830, прочут оратор и убеден пацифист) Карл Май ясно показва, че индианецът щеше да достигне много по-високо стъпало на обществено-културно развитие, ако белите нашественици не бяха му пречили и не бяха избивали зверски потомството му в продължение на четири века и половина. Това е изразено ясно в романите „Олд Шуърхенд“ I и II, „Винету I, II, III“, „Сред лешоядите“, „Наследниците на Винету“ и др. Ето какво пише авторът в „Съкровището в Сребърното езеро“. „… Казваме, че индианецът не е способен да приеме цивилизацията и затова трябвало да изчезне. Но цивилизацията не можеш да я изстреляш като куршум от пушката си — за нея е необходимо време, много време… А нима някой дава на червенокожите време? Нима може да биеш по главата едно шестгодишно дете затова, че си го изпратил на училище и не е станало професор след четвърт час? Ние постъпваме обаче точно така с индианците!“ Социално-критичните елементи се срещат почти във всеки роман на писателя. За него е ясно, че безмилостното изтребване на индианците е следствие от хищническите закони в капиталистическото общество. Честата безработица и „прочутата“ американска юстиция допълват печалната картина, — това са факторите, които според Май увеличават престъпността в САЩ („Съкровището в Сребърното езеро“, „Винету II“ и др.) Карл Май се осмелява да осмива и бичува престъпната организация Ку-клукс-клан в САЩ само няколко десетилетия след нейното създаване. Той й е „посветил“ цяла глава от романа си „Винету“ II. Подобна смела постъпка по онова време не е известна между авторите на приключенска литература.
Но не само залезът на червенокожата раса вълнува писателя. Той критикува последователно и остро завоевателната политика и варварския колониализъм на развитите капиталистически държави по всички континенти. Като се застъпва за правото на самоопределяне на всички народи. Май ратува за траен мир, за сътрудничество между Изтока и Запада, за свобода на изстрадала Африка. Той предрича края на световната колониална система („По непознати пътеки“), разкрива незавидната роля на международния империализъм в братоубийствените войни между различните арабски и кюрдски племена, („През дивия Кюрдистан“, „Аллах ил Аллах“). На малцина е известно, че легендарните герои на Карл Май достигат и далечен Сибир. „Детелиновият Лист“ от американските прерии начело със Сам Хокинз помага на група заточеници да избягат от изгнание. Царското правителство не остава пощадено от Карл Май: „Ако русинът е добродушен и с широко сърце, то може да се каже, че тези качества се притежават от сибирските народи в още по-голяма степен. Те знаеха твърде добре, че по този начин, по който се управляваше огромното руско царство, много хора отиваха в изгнание в Сибир невинни или пък по някакъв незначителен повод… Сърцето ми се възмущаваше от неправдите, които се извършваха спрямо народа…“ („Ловци и казаци“).