Трябва да споменем и за симпатията и съчувствието на писателя към славянските народи, поробени от Османската империя, както и към турския народ, който тъне в невежество и мизерия за сметка на охолния живот на Високата порта. Интересно е, че Карл Май, човекът с „капитална фантазия“, чиито герои срещаме от Северна Америка до Сибир, от делтата на река Нил до Суматра, е описал физическите и моралните качества на младата българска девойка Анка в романа си „През страната на скипетарите“ така, както малцина писатели са съумели да открият това. И другите образи на българи са също положителни. А в следващия том „Жълтоликият“ Май споменава за българския цар Симеон, за Златния век в развитието на българската култура.
Карл Май е страстен привърженик на мира между народите, въпреки че не е преживял дори и ужасите на Първата световна война. Желанието му да съдейства с всички сили за установяване траен мир на земята личи ясно почти във всяко негово произведение. Голямата му реч във Виена през 1912 година прозвучава като сериозно предупреждение към света в навечерието на войната и остава като завет на писателя към хората, който е най-актуален и днес:
„Аз не съм нито учен, нито теолог… обръщам се към вас само като писател…, който не се стреми към нищо друго, освен към голямата земна цел — мир на земята… Заробването, обезправяването и изтреблението не трябва повече да се считат за законни средства при преследването на политически цели. Твърде мощно са се разрастнали възможностите за унищожение…“ По тази причина много от книгите на писателя остават дълги години „изчерпани“ т.е. забранени по време на фашисткия режим в Германия, дамгосани с лаконичното определение „разлагащи отбраната на страната“.
Карл Май е спечелил своята литературна слава преди всичко чрез приключенските си романи, някои от които — в съкратен вид — са станали популярни и у нас. Въпреки това сме направили опит да представим Карл Май на българския читател чрез няколко разказа. Изборът ни се е спрял преди всичко на разкази с индианска тематика — определящата тема в съвкупното творчество на писателя.
За кой ли път Карл Май протестира против нечовешкото изтребление на индианците, както и против расисткото схващане за тяхната малоценност, в разказите си „Синовете на упсарока“, „Черното Око“ и „Джо Бъркърз, Едноокия“? За кой ли път авторът недвусмислено ни показва, че червенокожата раса по нищо не отстъпва на бялата, а белите са поставени на позорния стълб като истински варвари, диваци, подстрекатели и безскрупулни колонизатори. В наши дни, когато в САЩ отново се пролива индианска кръв, когато селището Ундит Ни и имената на борците за свобода и граждански права на индианците Беликърт, Джо Килрайт, Десерв и Мине станаха известни на прогресивната общественост в цял свят, ние не може да не съчувстваме на Убиващия Огън, на Черното Око, Уйноринча Ота и Малкия Елен; не може да забравим предупреждението на Карл Май: „… за всеки череп изровен от земята с лопатата на селянина ще се разказват загадъчни легенди, и правнуците на победителите, може би ще трябва да носят бремето на последиците от това убийство“.
„Отмъщението на ери“ е великолепен разказ, който с пестеливи средства вярно ни показва пагубните последици от насилствената цивилизация и покръстване, с което се цели да се унищожат старите традиции на местното население; след това то може много лесно да бъде държано в покорство.
Разказите на Карл Май хвърлят светлина върху онези н ай-важни моменти от цялостното творчество на писателя, които го правят интересно и ценно за нас, за нашето младо поколение, и които осигуриха безсмъртието му. Голямата популярност на писателя, неговото влияние сред широки читателски кръгове не е намаляло дълги години след неговата смърт. Произведенията му са преведени на 25 езика, много от тях са драматизирани или филмирани. Оказа се, че неговите романи издържаха най-сериозния изпит — изпита на времето! Великият Гьоте казва: „Онова, което се задържи двадесет години, без да изгуби благосклонността на народа, то положително е вече нещо ценно“.