ЗА
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
СВЕТОВЕ,
ИСКРИ
МАНТРА-ПРАКТИКА
ПРИПИСКИ
РАЗНИ,
BO YIN RA
ЗА
БЕЗБОЖИЕТО
ИК «ИРИС-95»
София • 1997
„ПРЕДМЕТ НА ВЯРВАНЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
ДОКОЛКОТО аз, по силата на своята духовна същност, живея изцяло в съзнанието Божие в лоното на вечния субстанци-ален Дух, за мен е почти невъзможно, хвърляйки поглед назад в земното си, обусловено от мозъка познание, да възпроизведа в себе си представата за онова състояние на съзнанието, в което земните ми ближни поставят от чисто мисловна перспектива под въпрос „съществуването“ на Бога, или дори се смятат за длъжни да отхвърлят всяка вяра в Бога като „попска лъжа“ и допотопна заблуда.
Само като си спомня, въпреки целия ужас, който това ми вдъхва днес, за времето, кога-то един фалшив „образ на Бога“ — изваян като застинал сталагмит от несъзнателно изкривения от самия него човешки формотвор-чески импулс и от вековни, твърде земни спекулации — изпълваше и мен с най-тежки съмнения*, успявам донякъде да съпреживея кол-
‘Вж. „Повече Светлина", „На всички, на които е дотегнал сънят“. (Б.а.) Книгата е издадена на български език от ИК „Ирис-95“, С., 1996. (Б.пр.)
ко потисната може да се почувствува душата, предпочела да се отрече сама от всяка възможност за сигурно богопознание, вместо да търпи и занапред гнета на един продукт на въображението, отговарящ толкова малко на усещаната от нея духовна Действителност.
Подобно съмнение и отрицание не представлява всъщност „отвръщане от Бога“, а е по-скоро резултат от отхвърлянето на всякакви външни проекции, както най-настоя-телно изисква това божественият Дух от всяка душа, решена да се издигне до съзнателно усещане на своя действителен, жив Бог в най-съкровените дълбини на собственото си чувство. — Отхвърля се не вечната и творяща из себе си вечното Битие на душата Действителност, а един мисловен образ, изграден в течение на хилядолетия с напъните на безброй мозъци. Този вътрешно застинал и неспособен на движение образ е бил непрекъснато натрапван на търсещите, понеже неговите създатели смятали, че чрез него са дали на Бога формата, от която по тяхно убеждение Непостигаемият се нуждаел, за да бъде „предметно“ възприеман от душата на земния човек. Така възникнал един „Бог“ без Божественост: — един „предмет " на вярата, който може да бъде приет или пък отхвърлен от тази „вяра“, сведена всъщност до едно винаги съмнително „приемане на доверие"!
Едва ли е учудващо, че склонността той да бъде отхвърлен нараства толкова повече, колкото по-добре земният човек вниква във всички взаимовръзки на земните събития, за които от него се иска да вярва, че са породени единствено от споменатия „предмет " на неговата вяра! —
Не бива да се правят погрешни заключения от факта, че има немалко „умни глави“ сред хората, за които думата „Бог“ не е нищо повече от клише, — които на всяко споменаване на тази дума се присмиват като на отживял времето си примитивизъм, — както ги има и сред онези, които я възприемат единствено като предизвикателство за борба и отхвърляне, тъй като нито един от тези мни-
ми „победители на овехтели човешки заблуди“ не е всъщност „богоотрицател“! Всеки от тях просто отхвърля повече или по-малко категорично тъкмо това закостеняло, създадено по мисловен път от човешки мозъци понятие за Бога, което други — и то безброй други — все още приемат по навик и с боязън като „предмет" на своята вяра, представляващ единствената им привидна и — разбира се — илюзорна опора в невидимото, в отвъдното, макар че в действителност то си остава непостижимо по интелектуален път и се изплъзва от добросъвестните усилия на мисълта. Ала и на най-строго самокритичния и най-неподкупния в своите мисли човек никога не би му хрумнало, че би могъл да ,отрече" вечната Действителност, която всъщност се означава по необходимост с думата „Бог“, ако я беше осъзнал и почувствувал макар и само един-единствен път като духовна Действителност, извисяваща се далеч над всеки обект на мисълта! — lvlHoro преди най-ранните исторически зас-видетелствувани следи от човешки живот на тази земя е имало време, когато тежко окованият в чисто земната животинска същност човек получил от духовно действуващите на тази планета пратеници на вечната Прасветлина истинско „ спасение", така, че всеки един от безбройните индивиди, живели по същото време, осъзнал своя, разкрил му се в самия него жив Бог, но знаел също и за живия Бог в ближния си и хранел към него същата Любов, благодарение на която бил постигнал в себе си и своя Бог. По онова време нямало посегателства на човека срещу човека! Присъщото му по необходимост в земния живот животинско начало било обуздано и просветлено от Любовта на живия Бог, присъствуващ във всеки отделен човек! Ни-то един от осъзналите в себе си своя жив Бог не можел да си представи „други богове, освен Него“, защото всеки знаел, че Бог може да му се разкрие единствено като негов Бог, оставайки си недостъпен за самия него като Бог на брат му, макар по своята същност да