не е различен от Бога, който той самият е преживял в себе си.
Така минали хилядолетия, преди да започне дегенерацията на духовно спасения някога земен човек. Тя била предизвикана от възродилия се земен нагон на животното да изтласка себеподобните си и от животинската завист, които отново подчинили на животинското начало осъзналия се преди това в Духа и го направили духовно сляп и глух. Повече от ясен символ на необуздания бяс на хората, отново изпаднали във властта на най-низките животински нагони, срещу съхранилите вътрешното си единение със своя жив Бог земни човеци, съзираме в древната, свидетелствуваща за най-дълбоко прозрение легенда за двамата неравностойни братя Каин и Авел! — Наивно е, разбира се, значението, което двамата братя придават на посоката на жертвения дим, да се обяснява само с древни суеверия, защото в този Мотив на преданието извисяването на „долното" към „горното" е съвсем ясно противопоставено на инертното вкопчване в чис-
то земното. —
Може би не е зле да бъдем малко по-пред-пазливи при тълкуването на отделните елементи от подобни древни символи на човечеството. Това е особено препоръчително в наши дни, когато стойностите на някои елементи на интуитивната, автентична символика са напълно загубени за населението в западната част на земното кълбо, а все повече избледняват и за хората от земния географски Изток...
Съмнението в Бога, да не говорим за неговото отричане, е невъобразима глупост за осъзналия се в Бога, доколкото с думата „Бог“ се означава — съгласно общоприетото разбиране — онова, което е над всичко, което съществува само по себе си, което е вечно, което е в абсолютния смисъл всеобхватно и което крепи съзидателно всички духовни и физически светове! — Когато безброй хора си позволяват да поставят „под въпрос“ Бога, те всъщност се съмняват, както вече
изтъкнах, не в „Бога“ — в посоченото най-висше значение на думата, — а в една измислена от мозъка представа, която има толкова общо с Действителността, назовавана „Бог“, колкото обуславящата всичко действително Необходимост — с произвола! Ако досега тъй малко земни хора са стигали още през земния си живот до най-съкровено осъзнаване на Бога, стоящо неизмеримо по-високо от всяко „приемане на вяра“ и недопускащо занапред никакви съмнения, основната причина за това е, че всички търсят с предубеждение, определяйки предварително онази форма, в която Бог трябвало да се разкрие на душата, „ако действително го има“...
А и какви ли не неща биват обявявани от невежи наивници за „ глас " Божи! — Да имахме поне работа с истинската съвест като свидетелство за вечната духовна искра в душата, а не с нейния сурогат, разкрасен с невероятна каша от най-различни мнения! Ето как тези тъй лесно и евтино задоволяващи се хора стигат до убеждението, че чуват „гласа Божи“ при всеки диалог със самите себе си, в който, изхождайки от различни гледни точки, сами създават и разпределят в себе си ролите, нужни им за тези въображаеми „разговори с Бога“, — и то когато не се задоволяват с жалките си анимистично-спиритичес-ки игрички.
По този начин обаче човек не може да опознае дори себе си, камо ли пък Бога, и тези самовлюбени „слушатели“ на мнимия глас Божи могат да бъдат съвсем сигурни, че няма никога да чуят в себе си Бога!
Не става, от друга страна, дума и за някаква „задача“, която — подобно на земните задачи — трябва да бъде изпълнена, ако искаме да осъзнаем Бога. Решаваща в случая е единствено готовността на душата да възприеме с осъзнато чувство всичко, което може да й дойде от Бога, — без уговорки и без предубеждения! (Тъкмо затоварационалис-тичната разновидност на будизма не знае нищо за Бога! Тя се стреми не към Бога, а към утвърждаване на своята философия.)
В действителност обаче Бог няма нищо общо със скования мисловен образ, представян най-добросъвестно от своите създатели като „задължителен“ според тях посту-лат на вярата! И за тях могат да бъдат казани думите: «Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!» —
В „Писма до едного и мнозина“ — там, къ-дето става дума изключително за Битието на Бога вътре в структурата на вечния Дух — съм показал достатъчно ясно, че в това Битие се съдържа всичко Вечно, тъй като то не съществува без Бога и Бог не съществува без Вечното! Ето защо на тази дума — Бог — можем да дадем възможно най-всеобхватно-то тълкуване, без да се страхуваме, че ще сгрешим! Трябва само да се пазим да не определяме предварително в себе си начина, по който се усеща вечният субстанциален Дух, докато не сме го наистина усетили! Това се налага дори само поради невъобразимата безкрайнократност на вечния Дух, чи-ито безбройни самопроявления са обвърза-