ни помежду си в необозримо множество от духовни съотношения. Всеки отделен човек може да осъзнае Бога само в едно от самоп-роявленията на вечния субстанциален Дух, което съответствува точно на неговата индивидуална същност, и така се озовава в съвсем прецизно очертани взаимовръзки с всички безкрайнократни самопроявления на вечния Дух.
Не напразно в книгите на своето учение посочвам все отново и отново многообразните взаимодействия, царящи между тези безкрайни самопроявления на Вечното! —
Дори ако никой друг човек на земята не се завърне во веки веков към своя вечен Първо-извор у Бога, това не би смутило ни най-малко моя съзнателен, неугасим живот във вечния субстанциален божествен Дух. Ето защо, доколкото става въпрос за моите желания, надежди или очаквания в насока, способна да окаже определящо или поне едва доловимо въздействие върху собствената ми духов-
на съдба, аз съм абсолютно незаинтересован от подобно завръщане на другите в тяхната духовна Родина, а и не изпитвам никаква земна амбиция да бъда прославян от своите съвременници или от дошлите след тях заради моето съзнателно Битие във вечния субстанциален Дух.
И без това не ми е никак лесно да се позова на този живот в Духа Божи, който аз — следвайки естествените си наклонности — бих предпочел да запазя като своя най-сък-ровена тайна.
Но по силата на духовното си, непогрешимо, никога неподвеждащо и разтърсващо познание на Действителността, аз зная за не-изказаните душевни терзания, които не могат да бъдат спестени на нито един човек, ако той не се е стремил още през земния си живот с всички сили и — безусловно — да се върне отново към духовния си Първоизвор: — към Живота в Бога! — откъдето се е откъснал поради падението си в материалното съществувание, предоставяйки „спокойно“ на божествения промисъл да реши дали му
18
е отредено да се осъзнае в своя жив Бог още по време на живота си в земно тяло, или едва след неговия край, тогава вече в нова форма на живот. Не искам обаче да гледам как страдат другите и как, нищо неподозиращи, се обричат на неизбежни мъки, щом мога да ги предпазя от безполезни душевни терзания, като внеса яснота в техните разбирания и им разкрия онова, което съм осъзнал духовно! Ако искам да попреча на земните хора да се обрекат сами на беди, отричайки всичко божествено в този земен живот само защото не са готови да признаят за вечна Действителност един „Бог“, който им се предлага като „предмет на вярване“, то и аз трябва да постъпя така, както би постъпил всеки не докрай закоравял и безсърдечен човек във външния живот, когато види ближния си изправен пред неподозирана от него опасност. Нима би могло да се очаква, че моите Братя, родени в субстанциалния Дух и съединени като мен духовно в Бога, биха постъпили иначе, ако бяха на моето външно място, макар всеки от тях да знае не по-зле от мен, че това
не би нито намалило, нито усилило собственото му духовно блаженство.
Впрочем бедата, от която — по силата на родено от Любовта задължение — се стараем да избавим несъзнателно излагащите се на тази опасност свои ближни, не е нито божествено „наказание“, нито последица от някакви „възпитателни намерения“ на Божеството, нито пък изпълнение на въображаемата „повеля на божествената справедливост“! — В случая става въпрос единствено за неизбежни последици от неспазването на определени Закони, вътрешно присъщи на структурата на Живота в субстанциалния вечен Дух на всичките му равнища, — последици, напълно сравними с предизвиканите от нарушаването на физическите закони в земното всекидневие.
Да се държи Бог „ отговорен " за такова нещо е толкова нелепо, колкото и да се търси отговорност от конструктора на една доменна пещ за това, че нажежената стоманена стопилка неизбежно би унищожила ръката, опитала се да бръкне в нея! По същия начин някой невменяем би обявил за отговорен химическия завод, че произвежда отровни за човека вещества, които не са предназначени за консумация от хората,. — или би настоял да бъдат наказани инженерите, задето някой се е докоснал по непредпазливост до проводник, когато този проводник е бил „под напрежение“ и следователно е представлявал сила, която с помощта на съответна апаратура може наистина да въздейству-ва благотворно върху тялото на земния човек, но при непосредствен допир до неизо-лиран проводник води неизбежно до фатален край.