Един от най-подвеждащите и погрешни изводи на заслепената човешка мисъл е предположението, че божественото „всемогъщес-тво“ трябвало да може да отменя по свое усмотрение дадените в Бога — по силата на самото му Битие — закони, управляващи действието на вечните духовносубстанциал-ни сили, всеки път, когато това се стори желателно на земния човек! —
ЖИВА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И НЕДОСТЪПНИ ЗА МИСЪЛТА ЗОНИ
В МОЯ, ръководен от Духа, външен земен живот действуващите из вечния божествен Дух водачи съумяха от самото начало да ме научат да не се осланям на мозъчното мислене и в онези области, където изводите на логическата мисъл не са в състояние да ни доведат дори до най-външната „порта“, през която трябва да е преминал и всеки друг човек на земята, ако иска да се надява, че ще излезе някога на пътя, единствено способен да го изведе до неговата вечна цел. Вярно е, че през всички периоди на външния си живот аз с благодарност приемах много неща, стигащи до мен в резултат от мисловната дейност на други земни люде, а и на собствените ми мисловни усилия, стига те да отговаряха на изискванията за онази „чистота“ на мисълта, които приемах като естествено задължителни за себе си дълго преди да съм имал възможност да се убедя, че те са необходима предпоставка за всяко сериозно мислене! Никога обаче не съм очаквал, че бих могъл да стигна по мисловен път до някакви прозрения относно своята нетлен-
на природа, а и нямах никаква нужда от такива, тъй като вечното ми духовно Битие ме осеняваше с необходимите прозрения всеки път, когато чувствувах потребност от това.
Като че ли едва днес съм в състояние да си дам ясна сметка от колко много лутания и заблуди бе предпазено земното ми съзнание само защото по силата на разкрилия ми се в мен, като земен човек, вечен духовен Живот то отдавна вече бе усвоило като свое духовно притежание онова, за което мозъчното мислене би могло навремето да си задава „въпроси“. — В моя земен живот още от самото му начало съществуваха някои обосновани във Вечността духовни предопределения, в чието наличие можах със сигурност да се уверя едва много по-късно, — но които впоследствие проявяваха безпогрешно видимото си въздействие в безброй събития през целия ми земен живот. Ако изхождах от мозъчното си мислене, познание и логическо построение, може би щях неведнъж да си представям по-различно обстоятелствата, играли определяща роля в моя земен живот.
Всеки път обаче от вечния Дух ми бяха разкривани прадълбоките „ причини" на сякаш безразборно връхлитащите ме събития, така че отпадна каквато и да е опасност да стигна до погрешни умозаключения.
Всичко „ ставащо " тук, на земята, е обусловено първопричинно от онази духовна сфера, която аз наричам „царство на духовно породените причини“. Сравнително малко неща протичат под въздействието на импулси, които са се откъснали от тази субстанциал-но духовна сфера и поради това не могат вече да бъдат отклонени от скованата насоченост на своето действие.
Ето защо всички духовни въздействия върху събитията в заобикалящия ни земен свят зависят съвсем не от възникващите в мозъка мисли, наклонности, афекти и желания , а единствено от това, дали подтикът за настъпване на съответното земно събитие се намира все още в зоната на първичните, чисто духовни причини и следователно може да бъде пренасочен от идващи от Вечността духовносубстанциални импулси, или се е превърнал вече на земята във вторична, земна „причина“, продължаваща по-нататъшното си действие с механична неумолимост! Подлежащи на пренасочване, докато остават все още в Духа, преминат ли веднъж в тази област, импулсите се затвърдяват окончателно в своята целеустременост и дори вечното Божие могъщество не може, по силата на собствения си Закон, да промени вече нищо в нея. Тук на приписваното от човешката мисъл „всемогъщество“ е наложена граница, която не може да бъде прекрачена, без Бог сам себе си да отрече! Ако преобладаващата част от импулсите, стоящи в основата на земните събития, не бяха задържани, ковкото е духовно възможно по-дълго, в подвижната област на субстанциалния Дух, където все още може да бъде променена тяхната насоченост, животът на земния човек щеше да е неумолимо принуден да се откаже от всяка истинска, дарена му от Бога, „случайност“ и да се превърне без остатък в ужасяващо следствие от неотвратимия, „механично“ обусловен и изцяло предвидим ход на неизменяеми земни причинно-следствени редове. „Детерминизъм" в неговия най-ужасен и: — най-отегчителен облик! Не бихме могли да се сърдим на човека, готов да се откаже да продължи един такъв живот — ако допуснем, че би могъл да бъде наистина избавен от него! — след като веднъж е прозрял твърдата му неизменяемост... За щастие обаче нещата стоят иначе и на немалко събития, изглеждащи неотвратими за земното разсъдъчно познание, може все още да бъде дадена друга насока, ако се изхожда от субстанциалния вечен Дух.