Непростима глупост е да се отнасяме с недоверие към мисленето там, където земните взаимовръзки могат да се разкрият само чрез логически последователна мисловна работа. Много по-голяма глупост обаче е да прахосваме мисълта си за задачи, които са й чужди по същество, защото в този случай тя неизбежно ще ни доведе до погрешни резултати!
Човек може, разбира се, да размишлява за духовните неща дори ако не е още доловил в себе си и най-слаб проблясък на духовно съзнание. Нищо не ни пречи да прокараме у дома си инсталация за електрическо ос-
ветление и без да сме се свързали още с енергийната мрежа. Ала както никой не би очаквал къщата му да бъде осветена вечер, преди да е свързана със захранваната от електрическата централа мрежа, така не бива да очакваме, че и духовносубстанциалното съзнание ще просветне в мисълта, преди да се е осъществила ефективна, надхвърляща всички възможности на мисълта, връзка на собственото ни Съзнание със сферата на трептенията на вечния субстанциален Дух, достъпна за земния човек единствено благодарение на неговата чувствителност към духовните неща.
Наистина, когато бъде фактически постигнато, съзнателното усещане на мисловно непостигаемата Действителност, за която думата „Бог“ цели да даде някаква представа, ще образува в нормално достъпната за земния човек сфера на вечния Дух един неизчерпаем източник на стимули за мисълта и ще осветли хиляди проблеми, останали дотогава непроницаеми и за най-нап-регнатата мисловна дейност, — но за пости-
гането на това съзнание във вечния Дух мисленето е и си остава само едно безнадеждно усилие с абсолютно негодни средства!
Човек може цял живот и ден след ден да формулира най-възвишени мисли за Бога и да привежда „доказателства“ за „съществуването“ на Бога, способни да „накарат да се замисли“ и най-изкусния диалектик, без при това да преживее в себе си нищо от Действителността, която си въобразява, че познава толкова добре! Ето защо недоверието към всичко, което човешкото мислене е успяло да измъдрува по отношение на „Бога“, е само проява на здрави, направлявани от Духа инстинкти!—
Безспорно за „мислещия“ земен човек не е лесно да се убеди, че в него съществува една потенциална възможност за съзнание, която, след като е вече постигната, може да послужи като предмет на размисъл, но не е постижима като първична цел на мисленето, тъй като тя е извън всички сфери на логическите умозаключения. И все пак издигане-
то до това убеждение е абсолютно необходимо предварително условие, за да може „съзнателното усещане“ да се пробуди от своя сън!
ЗАКЪРНЯВАНЕ
НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА
ВЪПРЕКИ че не си дава сметка за това, така нареченият „безбожник“ е психически неспособен да почувствува в съзнанието си Бога, — като тази дума е употребена отново в най-широкия й смисъл. Истински „безбожник“, тоест лишен от Бога или откъснат от него, не може да бъде никой земен човек, защото това би означавало да се превърне в нищо, както физически, така и в психическо отношение, — ако допуснем, че такова нещо е изобщо възможно. — Само някаква форма на „астения“, на слабост и неспособност, може да накара земния човек да си внуши, че е откъснат от Бога; — откъснат от онова, което всяка секунда е необходимата предпоставка за всяко земно съществувание, както и да се означава с думи тази вечна сила. Човекът, запазил непокътната своята душевна чувствителност, съвсем ясно съзнава вечния факт, че не е изоставен на собствената си съдба, а е земно „проявление“ на една стояща неизмеримо по-високо от самия него сила, макар да се радва на толкова голяма свобода при себеизграждането
си, че може лесно сам себе си да подведе и да обърка причина и следствие в собственото си съществувание...
Всеки опит на човека да оправдае пред себе си и пред другите въображаемата си откъснатост от Бога — все едно дали той, изпаднал във вулгарно, фанфаронско самозас-лепление, се стреми да надвика предупрежденията на вътрешния си глас, или прибягва до спокойно и изискано излагане на най-из-тънчени философски аргументи — е всъщност сигурен белег за закърняване на неговата душевна чувствителност! Дори ако същият човек се радва на най-удивителни „мисловни " способности, позволяващи му да стига до безпогрешни умозаключения, слабостта на душевната му чувствителност е очевидна и не може да бъде скрита зад никакви мисловни постижения.