И най-добрият ездач може да се окаже слаб алпинист, а по бреговете на всички северни и южни морета и днес се срещат об-ветрени, стари, опитни рибари, прекарали по-голямата част от живота си в морето, без да се боят от бурите, на които корабът им може криво-ляво да устои, макар да не умеят да плуват, така че мъжеството им се корени единствено в доверието към техния кораб.
С течение на хилядолетията съзнанието на земния човек, което може да бъде постигнато и намира израз в мисленето, се е до такава степен хипертрофирало и разполага с толкова много възможности за развитие и упражняване, че няма защо да се тревожим за по-нататъшното му укрепване. Имаме обаче всички основания да изпитваме дълбока загриженост за това, че човечеството до ден-днеШен продължава да го следва сляпо за сметка на съзнанието на вечната душа, постижимо единствено с помощта на живата, добре школувана и култивирана чувствителност. ..
Тъкмо затова всички отделни части, съставляващи в своята цялост изграденото от мен духовно учение, са написани така, че да будят и освобождават душевната чувствителност, да я изтръгват от настъпилото при повечето душй закърняване и да я подтикват към нов жизнен растеж. Би било съвсем недостатъчно, ако се бях задоволил да дам само мисловни дефиниции — каквито в несметни количества са били вече измислени от едни мислители, за да бъдат направени на пух и прах от мисловните напъни на други! И всичко, получило словесен израз в това духовно учение, трябва да се „разбира“, докол-кото е достъпно за разума, в духовен смисъл — като разкрито от гледната точка на едно духовно прозрение.
Как би могъл някой, след всички ужаси, измисляни десетилетия наред от земния човек за неговия ближен, да тълкува думите ми като основаващи се на чисто земни съображения, когато казвам, че пътят на човека е стигнал отново до прага на един от онези сияйни кръгове, които и сред най-дълбокия мрак вещаят често пъти нова надежда за духовно просветление?! —
Как би могъл той да разбере, че цитирам известната фраза на Хутен: „Истинска наслада е да се живее!“ — и отнасям това твърдение изрично към днешното и бъдещото време, — ако не възприеме смисъла на тези думи като израз на чисто духовно прозрение и усещане?! —
Ала всички вътрешни безпокойства, всички неясни влечения и стремежи към нещо „съвсем ново”, към нещо другояче устроено, издигащи днес призрачни прегради и крепости на омраза между хората, могат да бъдат правилно разбрани в истинските им причини само ако знаем за това — духовно! — доближаване „до прага на един от онези сияйни кръгове“ (тук съм използвал символичния образ на пръстените около Слънцето и Луната!). Днес не съществува нито един земен човек с нормално мозъчно съзнание, който да не долавя в една или друга степен Зуховно-космичната близост на едно предстоящо преобразяване на земния живот, но огромното мнозинство от хората на земята тълкуват погрешно това свое чувство, проектирайки го в материалната земна сфера на външния свят и надявайки се да намерят тъкмо там онова, което във вечния субстан-циален Дух — доколкото той може да се разкрие пред земния човек — действително се е осъществило вече за малцина, а в една начеваща днес плахо и колебливо епоха предстои да настъпи все по-осезателно и за мнозина! — „Истинска наслада“ от живота изпитват засега само малцината, които в собственото си осъзнато усещане се виждат вече като подранили наследници на едно по-светло духовно бъдеще!
Не може да има и следа от разумно съмнение, че това предстоящо проясняване и просветляване от вечния Дух ще озари с лъчите си и всекидневния външен живот на земните хора, но лишено от всякакъв разум е смешно-глупавото самооблъщение на земното мислене, че можело трайно да преобразува със собствените си сили външните събития на земята в съответствие с родени от мозъка представи, колкото и съблазнителни да са те!
Тук само незакърнялото, будно осъзнато усещане си остава способно да отличава с пълна сигурност истина от заблуда и — що се отнася именно до тази сигурност — то няма защо да се страхува от каквото и да е сериозно съперничество от страна и на най-прецизните мисловни изводи.
Ето защо днес, преди всичко и повече от всякога, е важно усетната способност на земния човек да бъде изтръгната от обхваналата я атрофия! Наистина тази способност е все още малко или много дадена у всеки човек на земята, но страхът, че тя не е овладяна, както трябва, а също и нерешителността да се направи опит за нейното използване, са я до такава степен деформирали у пове-чето хора, че е нужно много търпение и съвсем съзнателно, ден след ден възобновявано вътрешно упование, за да се преодолее атрофията и да укрепнат силите на чувствителността.