Това развитие на способността за възприемане на субстанциалния вечен Дух в присъщата му структура може да бъде постигнато у земния човек през начеващата нова епоха като следствие от факта, че духовно-космичната „траектория“ на пленника на тази земя е стигнала до един от „светлите кръгове“, за които споменах. В настъпващата ера да се живее е наистина „наслада“ за всеки човек, способен да допринесе съзнателно за създаването на нейния духовен облик, тъй като тук става въпрос не за друго, а за отваряне на тленния земен живот за доловимите от него въздействия на субстанциалния вечен божествен Дух! —
Пе е чудно, че цялата човешка природа се чувствува възбудена и обезпокоена от тази предусещана, но необяснима още за нея воля за промяна на духовно-космичните въздействия върху земния материален живот, в плен на заблудата, че в нея се надига нещо, напиращо да бъде създадено от нея във външния земен живот и основаващо се на рационални преценки, чиято предпочитана уловка са афектите.
Не за това обаче става въпрос! —
Всичко, стигнало до зрителното поле на земния човек в резултат на разсъдъчни съображения, има — като се изключат евентуално някои основополагащи изводи от чисто математическо естество — провизорен характер, който понякога може да се окаже присъщ и на определени положения във висшата математика. (Решаващата дума в случая имат естествено математиците!) Така във всяка наука, във всяка техническа практика и във всяка форма на обществена организация, ръководеща се от мозъчни умозаключения, наблюдения, опити и емоционално обагрени изводи, се трупат едно провизорно решение след друго, като всяко ново се смята — с право или без право — за напредък, задълбочаване на познанието и усъвършенствуване, до-като не бъде изместено от най-новото.
Всяко постигнато по умозрителен път провизорно положение, смятано за единствено валидно в даден момент в областта на познанието и разбирането на света, както и за способно да реши редица икономически, физически, химически, механически или технически проблеми, действува за известно време — понякога твърде дълго! — с хипнотична сила върху изложените на неговото влияние мозъци, тъй като предизвиква у тях неволна, понеже е и несъзнателна, самохипно-за, от която във всяка отделна област на свой ред никнат като гъби след топъл нощен дъжд безброй нови самовнушения. Подобно само-хипнотизиране прави невъзможни всеки избор и всяка оценка, докато поради по-особено стечение на обстоятелствата отделни единици все пак не осъзнаят, че свободата им е парализирана и — възвърнали съдната си способност — не отхвърлят досегашните пътища и не проправят нови, които обаче на свой ред се оказват само нови провизорни решения. —
Ала онова, което земният човек трябва да възприеме от вечния субстанциален Дух, след като развие закърнялата си чувствителност, е преди всичко огромната духовна мощ на закрилата срещу нежеланото изпадане в един или друг вид самохипноза, предизвикана от силите на собствената, обвързана със земята мисъл. Той не бива да бъде все така роб на самия себе си, а трябва да стане, благодарение на вечната Светлина, господар на своите мисловни възгледи, вярвания и точни знания, който, отхвърлил всяка хипнотична зависимост от провизорни положения, избира и преценява с непогрешима сигурност по силата на едно духовно прозрение, способно да се разкрие единствено пред Вечното в него!
Тогава той ще се окаже и действително отхвърлил всеки страх от Бога, който, подхранван от атрофията на чувствителността, може да подведе човека да си въобрази, че е „без Бог“, само и само да се избави от този страх! —
Приемете това, което ви давам, така, както можете да го приемете, но се изпълнете, за свое собствено добро, с решимост да се изтръгнете от винаги само провизорните, родени от мозъка „хипнози ", за да стигнете до духовно пробуждане, защото то няма да ви позволи да се свлечете отново в здрачните зони на внушените ви от самите вас сънища!
Нямам ни най-малкото намерение да ви водя нанякъде, където не искате да отивате. Единственото ми желание е да ви покажа как действително да стигнете по сигурни пътища до онази цел, към която вие самите сте устремени, колкото и да се лутате все още по криви пътеки!
БЕЗБОЖИЕ ПОРАДИ „СТРАХ ОТ БОГА“
НЕМАЛКА част от онези, които се мислят за „безбожници“, са страдали нав-ремето твърде много от страха пред „предмета“ на наложената им някога вяра, представян им повелително и заплашително като „Бог“. Тази „богобоязливост“ е довела не един човек дотам, че той — с уж необоримото съзнание за своята слабост и „греховност“ — едва дръзва вече да вдигне поглед от земята, за да не би предметът на неговите страхове да се появи изведнъж пред очите му. Живеещият в подобно притеснение богобоязли-вец започва да се огражда с всевъзможни претексти, за да се скрие от мнимия Бог, до-като съмненията не изтласкат страховете му и не го накарат да се запита, дали не се опитва да се скрие от нещо, което има всички основания да се крие от самия него? —