А когато изтерзаният от страхове дръзне най-сетне да вдигне глава, пред себе си той съзира една родена от мозъка конструкция, на която собствените му мисли се чувствуват все по-готови да окажат съпротива, до-като не успеят малко по малко да я разру-
шат, освобождавайки го по този начин от въображаемата причина на страховете му.
Ето как „богобоязливецът“ се превръща в „богоотрицател“!
Всъщност не е станало нищо повече от това, че една „приемана за вярна“ представа се е оказала погрешна, а измъчваният дотогава от нея не е съумял в разочарованието си да намери в себе си достатъчно мъжество, за да продължи — но сега вече както трябва — да търси Действителността.
Истинският — Бог! — не може никога да бъде почувствуван и съзнателно усетен в страха, а единствено и само в Любовта!
У Бога — такъв, какъвто Бог действително е — няма нито ярост, нито гняв, нито от-мъстителност, нито жажда за възмездие, нито каквото и да е друго въображаемо „свойство“, което да внушава „страх“. Бог е Любов и Милосърдие! — Любов по своята основна, самозачената природа, и Милосърдие по силата на същата тази „природа“, но от гледната точка на онова, което съществува извън нея и не е „само по себе си Любов“!
Ала нищо не ми е по-чуждо от намерението да се занимавам с теология, затова ще кажа само едно: — че и най-окаяният „грешник“ трябва занапред да изпитва вече не страх, — а единствено: срам от Бога!
Самонадеяно, необосновано и недостойно е да допускаме в себе си по отношение на Бога онова човешко чувство, което му е най-чуждо от всички, и да се „боим" от него, но напълно съответствуващо на коренящата се в Бога връзка на човешкото съществувание с онова, което е Бог, — е да пробудим в себе си най-дълбоко чувство на срам, щом осъзнаем, че сме били до такава степен лениви, похотливи или малодушни, че не сме използвали възможностите си така, както бихме могли да ги използваме, без да се налага да се чувствуваме посрамени пред Бога. Единствено срамът — пред лицето на Любовта и Милосърдието — подобава на духовната природа на съгрешилия, не: — страхът! — Къ-дето страхуващият се отстъпва назад в
стремежа си да не пострада, там човекът, обзет от срам заради по-раншното си поведение, е вече на път да компенсира своите пропуски или отстъпления и да тръгне отново напред.
Страхът е сковаващ силите призрак, способен да задуши всяко мъжество, — до-като срамът е стимулираща помощ, която властно буди нова смелост!
Т ук, разбира се, не става дума за сексуалната срамежливост, породена от това, че, съзнавайки животинската природа на своето тяло, при определени отношения със своите ближни човек не иска да изглежда и не иска да бъде приеман като животно, — или пък поради естетически подбуди, продиктувани от суетност, се опитва да забули и да скрие от другите животинския си облик само защо-то не би желал да изложи на показ видимите му недостатъци. (До каква степен впрочем сексуалният срам зависи и от определени условности, показват различните разбирания
на екзотичните народи за това, кои части на тялото трябва да ее прикриват и кои не, като тук могат да се намесят и определени метафизични възгледи. Така например облеченият „е четирите небесни посоки“ — сиреч, абсолютно гол! — високо ерудиран санясин в някой защитен от външни погледи индийски парк би се възмутил истински, ако на посетилия го европейски учен, специалист по санскрит, му хрумнеше да реши въпроса за облеклото си по същия начин, съвсем практичен впрочем за един непомерно горещ климат. Според дълбокото убеждение на оттеглилия се от света отщелник единствено човек, издигнал се до такива духовни висоти, че е оставил всичко земно — както си мисли той — зад себе си, има свещеното право да се откаже напълно от всяко прикриване на своето тяло, но не и стигналият само до мозъчно познание мъж, седнал насреща му, за да обсъдят интелектуално някои метафизични проблеми.)
Душевният срам пред Бога, за който казах, че трябва да замести страха от Бога, е последица от осъзнаването на собствения неуспех на един човек тогава, когато душевните му сили биха се оказали достатъчни, за да надвие изкушението да мисли, говори и постъпва по начин, несъвместим с изискванията на душата!