Сега вече лично Юстиниан се заема с проблема и отново свиква през 553 година Петия вселенски събор в Константинопол под претекст да се приеме нещо в неговия Граждански кодекс. Този път обаче папата не е поканен, а пристигат само шестима кардинали, безгласни букви в Рим, и съборът се провежда, като заради огромния авторитет на Ориген, той не е директно отлъчен от църквата, а се произнасят така наречените 15 анатеми върху точно тези моменти от учението му, които касаят кармата и прераждането. С това вече е разклатен неговият авторитет и е само въпрос на още малко време, за да се премахне напълно теорията за кармата от официалния канон. В същото време папата в Рим изобщо не реагира, защото си има вътрешни проблеми, а и от север нахлуват готите, и на него в този момент съвсем не му е да се занимава с Ориген. Неговото мълчание тогава се възприема като мълчаливо съгласие и нещата си остават така до ден днешен. По-късно Юстиниан и Теодора все пак са канонизирани за светци от църквата. Обаче, въпреки старателната работа по прочистването на Евангелията в тях остават някои отделни текстове, които все пак говорят за прераждането и кармата. Ето няколко примера -
Исус Христос говори на учениците си (Матей 11:11-15):
„А от дните на Йоана Кръстителя досега царството небесно бива насилвано, и изнасилници го грабят;
* * *
И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
който има уши да слуша, нека слуша! “
И отново по повод Св. Илия - при преображението на Исус Христос пред учениците му Петър, Яков и Йоан на планината, когато се явяват Мойсей и Илия и разговарят с Него - учениците Му Го питат (Матей 17:10-13):
„...защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Человеческий ще пострада от тях.
Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстителя.“
Така учениците разбират, че Йоан Кръстител е прероденият Св. Илия.
Ето сега и индиректно казаното от Исус Христос за кармата (Йоан 9:1-3):
„И като минаваше видя един човек, сляп по рождение.
Учениците Му Го попитаха и казваха:
Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. “
Всеки е чувал и популярния кармичен закон „Който нож вади, от нож умира“. Ето как звучи той при Йоан:
„Който откарва в плен, сам ще отиде в плен, който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. “
Тези „остатъци“ обаче не могат да заменят отсъствието на стройна и последователна теория за кармата и прераждането в официалния канон и липсата се чувства осезателно.
В същото време и в обществено отношение нещата стават все по-динамични и така стигаме до
ПЪРВИЯ ЕТАП