Движението се разраства чрез дейността на странстващи проповедници, а през 1381 година симпатизантите му участват в антифеодалното въстание на Уот Тайлър. Виден деец на движението е и Джон Уиклиф (1320-1384) - професор по богословие в Оксфорд. Той превежда Библията на английски език и издига идеята за самостоятелна английска църква, свободна от диктата на папата. Джон Уитклиф иска и реформа в църковните ритуали - те трябва да станат много по-опростени. След смъртта му Хенри IV през 1401 година го обявява за еретик.
По-късно, през 1652 година, се появяват квакерите („религиозната общност на приятелите“), които по идеи и социални възгледи са много близки до богомилите. След откриването на Америка квакерите се пренасят и отвъд океана и основават там свои общества.
В ХОЛАНДИЯ
в самия край на 14-тия век Герхард Гроте основава „Братството на общия живот“, което също се развива главно като социално движение, но идеите му за комунални общности са съзвучни с идеите на богомилите.
Дойде моментът да се обърнем и на изток към
РУСИЯ.
В нашата хроника напуснахме Русия в далечната 956 година, когато в Цариград, по настояване на Боян Мага, беше кръстена княгиня Олга, приела името Олга-Елена. После говорих за безчинствата в българските земи на нейния син Светослав, който в крайна сметка е изгонен от България и убит от печенегите, а черепът му превърнат на чаша. Сега идваме при княз Владимир, внукът на княгиня Олга. Той започва като баща си - жесток езичник, отмъстителен и порочен. Обаче една от жените му (езичеството тогава му позволявало да има няколко) е българска принцеса. Точно тя ще изиграе възлова роля в живота му, а после и на целия руски народ. Името на принцесата е неизвестно, но се казва, че е „от знатен български род“ (предположенията са за Милолика). Тя става майка на двама синове - Борис и Глеб, бъдещите най-ранни светци на руската православна църква, възпети и във фолклора. В „Сказание страсть и похвала св. мучеников Бориса и Глеба“ са изредени имената на всичките 12 синове на Владимир от различните му жени, а Борис и Глеб са споменати като „синовете на българката“.
Известно е също, че българската княгиня дошла в Русия със своя домашен свещеник Михаил (по-късно и той е канонизиран за светец - Св. Михаил). Княгинята носи със себе си и много старобългарски християнски ръкописи - първите, които ще използва руската православна църква след покръстването. Благодарение на своята българска съпруга княз Владимир приема християнството. От нея той получава първото си „въведение“ в учението, учи се и да чете на глаголицата!!! Но начинът му на живот е такъв, че християнските ценности остават далеч от него. Случва се обаче така, че Владимир ослепява. Тогава българската княгиня му казва за лечебния извор на остров Крим, където е манастирът, основан от Св. Климент Римски и където са част от мощите му, открити не от кой да е, а от Кирил и Методий. Да! От създателите на българската азбука!!! Другата част от мощите на италианския светец двамата братя отнасят в Рим, за което са много добре приети от папа Адриан II, същият този, който после обявява славянската писменост за канонична. Той посреща двамата братя лично пред стените на Рим, чест, с каквато не могат да се похвалят дори императори! Но това е друга дълга история... Днес мощите се намират в църквата „Сан Клементе“, където после бива погребан и самият Кирил.
Но да се върнем на историята с княз Владимир. Българската княгиня кара Владимир да отиде в Крим, да намери мястото на манастира с лечебния извор, да се помоли пред мощите и да си измие очите с вода от извора и тогава ще прогледне. Принуден от обстоятелствата, Владимир изпълнява всичко точно...и проглежда. Това обръща целия му живот. Той взема частта от мощите на Св. Климент, които са в Крим, и ги носи в Киев, след което нарежда масово покръстване на руснаците във водите на река Днепър. Това се случва в самия край на 10-тия век - 988 година. Днес княз Владимир е канонизиран за светец в руския православен календар като равноапостолен, просветител на Русия..., а българската княгиня, която има заслуги за християнизирането на руснаците не по-малко от съпруга си, не само че не е канонизирана, но веднага след кръщението си княз Владимир я изгонва и се жени за Ана - руска принцеса. Двамата му сина - Борис и Глеб, които са половин българи, благодарение на високо моралното им поведение се радват на всенародно почитание. Те остават докрай верни на апостолското християнско учение, т.е. духовно близки на Богомилството. Тяхната смърт също е много показателна - през 1015 година прероденият им брат Святополк, в битка за властта след смъртта на баща им, изпраща при тях убийци и братята се оставят да бъдат убити без никаква съпротива... типично за богомилите.