ИЛИ
ЗАРАЖДАНЕ НА БОГОМИЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
За да стане ясно в каква обстановка и защо се появява Богомилското Учение, се налага в следващите няколко глави да се спра малко по-обстойно на историческите факти.
На запад династията на Меровингите смята себе си за богоизбрана, за основана от Бога-Творец. Франките са наречени от Хлодвиг I (481-511) от династията на Меровингите „знаменито племе“, покръстено в католическата вяра и „свободно от всякаква ерес“, и съответно считат себе си за призвани да защитават чистотата на вярата. Но от 5-тия век насам и Византия, и византийците живеят със същите чувства - на богоизбрани, призвани да запазят от всякаква ерес християнската вяра. Когато официално се появява Българската държава в 681 година, тя застава точно по средата между тези „защитници“ на вярата. Вече говорих за религията на българите, с която те пристигат на Балканите, тук те намират още живи и други „езически“ вярвания още от времето на траките (т.е. от техните някогашни роднини). Резултатът е един интересен ритуален синкретизъм, който се оказва много жизнен и остава богатото си наследство и до днес. От този момент нататък „езическа България“ е трън в очите на франките и още повече на византийците. България става основна заплаха за Византия. Тук само ще спомена теорията, без да се задълбочавам в нея, че предхристиянска България е кармичното наказание на Византия за нейните „многобройни грехове“. Ще отбележа в тази връзка, че всичките кампании на Византия срещу България са нещо като „Свещени войни“ срещу „най-езическото и християноненавистническо царство“!! Едва ли е случайно съвпадение фактът, че в годината на признаването на България - 681 - в Константинопол се провежда Третият Вселенски Събор, който трябва да осъди не друго, а Дионисиевите и „други мистерии“, които очевидно са били още жизнени. Но Българското царство отстоява своята си религия, и благодарение на изключително силното влияние точно на Колобрите постига забележителни успехи. По времето на Кан Омуртаг България има обща граница с империята на франките, макар че между тях съществува обширна буферна зона.
Византия продължава да счита себе си за стожер на източноправославното християнство в яростна битка за влияние и позиции с Рим. Независимо че българските канове Кубрат и Аспарух, а и Тервел са християни, официалната религия в държавата си остава българската, мразена, отричана и обругавана като езическа от Византия. Точно това пък се използва от българските владетели, за да подчертаят своята идентичност като различна от византийската, а в определени моменти от историята дори и за демонстрация на сила и мощ. В това отношение е прекрасен примерът с Кан Крум - когато обсажда Константинопол, той съвсем съзнателно и демонстративно организира езически ритуали под стените на града, а историята с черепа на Никифор красноречиво говори за това, че Крум е бил посветен в тангризма, т.е. той е бил цар-жрец. Ще напомня този факт, когато стане дума за уникалната мисия на българите и историята с черепите. Сега си струва да кажа, че Кан Крум е още една от недооценяваните фигури в българската история. Не е достатъчно за него да се знае само за „законите“ му, за които е много спорно, че са съществували, и за черепа на Никифор. Кан Крум е единственият български владетел побеждавал цели трима византийски императори - първо Никифор I, след това синът на Никифор е тежко ранен и умира, после идва Михаил I. Той, след като Карл Велики през 800-та година е коронован за „Imperator Romanorum“, първоначално не признава титлата на френския владетел, но впоследствие, заплашван от Кан Крум, сключва договор с Карл Велики като защита от българите и... въпреки това и той е победен. Със смъртта на Никифор I е разбит окончателно и митът за непобедимостта на Византийските императори, и за тяхната богоизбраност (от смъртта на император Валент от хуните през 378 година до Никифор няма нито един загинал в битка император на Византия). Този поврат във византийската история се дължи на Кан Крум, затова и византийците го наричат „Страшни“ и той става за тях „новия Сенахирим“ (асирийският владетел - 705-681 г. пр.н.е който разрушава Вавилон и обсажда Йерусалим).
И като започнах с историческите факти, налага се да продължа още малко, преди да стигнем до момента на появата на Богомилството. Българската държава в онези времена е мощна, със самочувствие и, както вече споменах, има обща граница е франките - българските канове влизат във връзка и преговарят директно с Лудвиг Благочестиви, сина на Карл Велики, а после и с внука му Лудвиг Немски за определяне на франко-българската граница и тази граница е някъде в централна Европа. Този факт не може да не дразни и направо плаши византийците. Един франко-български съюз е реална заплаха за тях. Такъв съюз през 862 година сключва княз Борис I (852-889). Дотогава поддържането на езическите ритуали и религия от страна на българите е не само въпрос на достойнство, чест и отстоявана идентичност, но и откровена реакция срещу опитите на Новия Рим (Константинопол) да налага влиянието си в страната. В същото време натискът на християнска Европа и от Запада става все по-масиран и всеобхватен. В такава обстановка българските владетели трябва да „играят“ доста сложна игра. Цар Борис е принуден да предприеме редица дипломатически ходове. Той се обръща първо на запад и иска от Лудвиг Немски да изпрати в България мисионери, защото „възнамерявал да приеме християнството“. Тогава Византия изпада в паника и започва да действа брутално - прилага огромен натиск върху Борис да приеме християнството от Византия, натискът се осъществява методично и главно чрез Теодор Куфара (византийски държавен мъж, официално пленник в столицата). В този момент се намесват и други фактори, които биват изтълкувани като знаци от съдбата - България е нападната от нечувано до тогава нашествие на скакалци, следват и няколко земетресения (в Плиска има следи от това)...и Борис I решава в крайна сметка да приеме християнството от Византия. През 864 година той е покръстен от император Михаил III, но... и това е много интересно и показателно - в една нощна церемония т.е. тайно. Очевидно цар Борис се е притеснявал от нещо... и то става ясно малко след това. При кръщението Борис приема името на кръстника си - Михаил - и става Борис-Михаил. Това, от което той очевидно се е притеснявал, е реакцията на болярите-езичници, защото не може да не е знаел каква е била съдбата не редица български канове преди него, които са убити от боилите за своята провизантийска политика. Ето го техния списък - Кан Север (754), Кан Винех (760), Кан Сабин (766 - детрониран от народен събор за провизантийска политика), Кан Умор (766, свален с бунт само за опит за провизантийска политика), Кан Паган (768). Списъкът е впечатляващо дълъг и говори красноречиво за настроенията на боилите. И в случая с Борис I тяхната реакция не закъснява - те обвиняват Борис в измяна, защото виждат в приемането на християнството не само загуба на национална идентичност, но и много реална опасност от засилване на византийското влияние в България чрез религията. И се оказват прави. Известно е какво предприема в тази ситуация Борис - избива 52 български рода. Кои са тези 52 рода? Колобърските, т.е. най-посветените... и не само това, после предава на папата техния (на Колобрите) архив, целия, в пълен обем...Той и до ден днешен се намира някъде из подземните книгохранилища на Ватикана. Този архив е съдържал безценна информация не просто за „езическите“ вярвания на българите, но което е още по-важно - за техните езотерични познания и за особената мисия на българите за създаване на Балканите на уникална държава - монотеистична с цар-жрец начело. Не че това го няма и при други народи, но при българите има някои специфични особености. Ето...