Тук се изкушавам да спомена, че според древните гърци слепотата и пророческата дарба вървят ръка за ръка - който е мъдър и вижда напред в бъдещето, той е сляп за земната реалност... затова се казва, че Омир бил сляп, а ние го разбираме буквално... той просто е бил мъдрец, посветен.
Учили сме в училище за „Илиадата“ и „Одисеята“. Те са едно пророчество за съдбата на човечеството и разцвета на разума. Ако сега ги разгледаме в единство, ще видим, че „Илиадата“ разкрива повече фактите от историята на цивлизационния преход - разгрома на Троя, а втората книга, „Одисеята“, разкрива цената на победата - изпитанията за Одисей. На „божествено“ ниво нещата изглеждат така - Троя е градът на Нептун/Посейдон, т.е. на Водните сили, на интуитивната мъдрост, а Атина, която подкрепя гърците, е Разумът. Така битката Посейдон - Атина е битка между Духовното познание и познанието на Разума. Според сведенията Троянската война започва първо между тракийските племена и гърците се включват след това. После обаче във войната участват много народи (дори „черните етиопци“), т.е. сблъсъкът става мащабен, наистина преход към един нов етап в човешката цивилизация. Посейдон спасява троянеца Еней от гръка Ахил, като го скрива в облак. Но после, когато Лаокоон, жрецът на Посейдон, се опитва да предупреди троянците за гръцката измама („Троянският кон“, който е посветен на Атина), той е задушен от змиите, изпратени от Атина (спомни си, драги читателю, прочутата статуя „Лаокоон и синовете му“ със змиите). Това на свой ред предизвиква гнева на Посейдон и той праща всичките морски препятствия пък на Одисей по пътя му обратно. Битката очевидно е много яростна. „Под стените на Троя паднаха толкова божи потомци“, казва Омир, т.е. всичко става в съответствие с Божия план под зоркото око на Юпитер (върховното божество), който само наблюдава, без да се намесва.
Какво всъщност се случва - Троя е превзета и „Паладиумът“ е завладян от гърците, но... с помощта на измама, с помощта на подаръка им - „Троянският кон“, пълен с войници. За онези времена това е нечувана подлост. Подаръкът е считан за нещо свещено, даваш най-свидното от себе си в дар. Подаръкът е и духовен контакт, и духовна „клетва“ и да го превърнеш в подла измама, е абсолютно недопустимо. Гърците наричат това „хитрост“ и много й се възхищават и се гордеят с нея, защото я отъждествяват с мъдростта на разума, но всъщност хитростта няма нищо общо с мъдростта, защото е израз на слабост - до хитрости прибягва по-слабият. Така че какво всъщност ни разкрива Омир - на гърците им липсва силата на духовното познание на троянците и затова те прибягват до хитростта на разума. В Троя се случва и още едно недопустимо нещо - Аякс изнасилва пророчицата Касандра в краката на статуята, на „Паладиума“. Тогава „Паладиумът“ пада на земята, а Атина си „отвръща погледа“ и загубва благосклонността си към гърците... с изключение на Одисей. Тя заедно с отвратения Посейдон погубва по пътя им обратно почти всички гърци. Първо Атина поразява Аякс с мълния, а после следва възмездието и за останалите - от всички гърци, участвали в битките, се завръщат само Менелай с Елена, което е вече символ на възстановяването на семейството като хармония на енергиите, Агамемнон също се връща жив и здрав, но само, за да завари жена си Клитемнестра с любовника й и... бива убит от нея, а Одисей е осъден да „броди 20 години по моретата“, преди да се завърне в „родната Итака“, и всички негови другари измират по пътя обратно. Но „Паладиумът“ - Мъдростта - все пак отпътува за Гърция и там започва разцветът на гръцката цивилизация, за който всички знаем.
Какво означава всичко това? Смисълът и значението на Троянската война е в „открадването“ на Паладиума, за да започне развитието на Разума, който в Петата Раса трябва да достигне по свой път до познанието за Истината, която Душата чрез Интуицията отдавна познава. Започва „мисленето с главата“ и постепенно започва да се губи мечтателността на съзнанието и да се заглушава вътрешният глас, гласът на интуицията, идващ директно от подсъзнанието. С други думи започва новият цивилизационен етап - опознаването и възхода на Разума в Материалния свят и съответно доминацията на всичко материално. Има и още нещо - Одисей е този, който получава като награда доспехите на убития Ахил, а не Аякс. Това означава, че силата, чийто символ са доспехите, вече не е във физическата мощ на Аякс, а в силата на ума и хитростта на Одисей. Омир ни предава и един друг много съществен момент - Одисей убива едноокия Полифем (отново с подлост, отново възприета от гърците като хитрина). Със смъртта на циклопа Полифем се слага край на Атлантската епоха (Полифем е атлант) и започва възходът на нашата Пета Раса.